“Ний”- пътят към себеоткриването

  • “Ний”- пътят към себеоткриването

    Поезията на Смирненски е отражение не само на пре­ломни исторически събития от 20-те години на 20. век, но и на сложния културно- естетически преход в българска­та поезия от символистично- индивидуалистичномиро-зре­ние, тематика и езикови средства към поезия - социално ангажи­рана, изплувала от песимистичните дебри на лута­ща се ду­ховност и отвлечена, абстрактна образ­ност.

    В стихосбирката „Да бъде ден!” си дават среща сим­во­листичен изказ и пролетарска проблематика. „Човек” и „свят” са възлови понятия в мирогледа и творческите пози­ции на Смирненски, защото те помиряват субективното и обективното в една поезия, носеща словесно-изразния арсе­нал на символизма, но адресирана към динамичните изме­нения във връзките „ЧОВЕК- ОБЩЕСТВО”,

    ЛИЧНОСТ- МАСА”.

    „С една дума, в борческата лирика на Смирненски се сблъскват стабилни, очебийно напомнящи символистичес­кия контекст отрязъци с рязко противоположни на тях идейно-художествени определители. И резултатът не е ста­тично преосмисляне на символистическите елементи, а ак­тивно напрежение и борба между две идейни художест­вени системи. В тази борба с надделяването на новата пролетар­ска поезия започва нещо рядко забележително: започва „снемането на слънцата между нас”, започва „уп­лътняване­то”, „оземяването на предишната безплътна, „наднебесна” красота.Това вече не е старият символисти­чен идеал, за­щото като цяло той е отречен, а неговите елементи са прео­бърнати и поставени на земята, със себе си те носят спомена за старото си и вече безжизнено обк­ръжение, на чийто фон още по-властно и победно се ут­върждава жизнеността на новата пролетарска поезия......Исторически момент- борба за установяване на со­циално общество и литературният мо­мент- общият развой на бъл­гарската лирика от преходните десетилетия- обус­ло­виха именно подобен облик на поезия­та на Смирненски...неговите пламенни стихове го постави­ха не само в редовете на нашите най-висши творчески цен­ности, но и в ключова точка на нашия литературен развой”. – Никола Георгиев – статията „Великият преобразувател”, сп. „Пламък”, 1968г.

    В „Ний” с особена яснота е демонстрирано защо Смир­ненски е наречен от  Никола Георгиев „великият преобразу­вател”. От една страна, със символистично перо поетът очертава контурите на обективния свят с неговия двуполю­сен антагонистичен модел на устройство и развитие. От друга страна, отхвърля неактуалното, изхабено, интраверт­но отношение към връзката „субект- обект’ и обръща ог­ромния кипящ поток от духовна енергия на чо­века творец към сложния, драматичен път на себеоткри­ването, но не чрез бягството от обективния, парадоксален, динамично променящ се свят(както е при символистите), не чрез са­мовглъбяване и лутане в лабиринтите на собст­вената неу­довлетворена чувствителност, а себеоткри­ване чрез приоб­щаване към онова множес­тво”деца на майката земя”, което дава възмож­ност на силната, хуманна лич­ност да види сво­ите неподо­зирани възможности като гра­дител на историята, като ог­ромен потенциал от духовна енергия, с чиито залпо­ве трябва да се пренареди светът. „В разтварянето на лири­ческия Аз на Смирненски в тъл­пите има нещо празнично и жертвено едновременно. То прилича на мистично дея­ние, при което слабият отделен човек добива сила, при­общавай­ки се към множеството”- Елка Димитрова „Ний”, статия от „Литературен фронт”, бр.28, 09.2002г. Това е основната теза, по която в „Ний” Смирненски реализира идеята за се­беоткриването на лич­ността. Тя е капка от мощния „океан от огнени вълни”, пътник от „величествен керван към светли висоти”, тво­рец от всевечните творци на земните блага. „Ний” е мно­жество от личности, всяка от които е осъзнала своята ду­ховна мощ и я е вляла в об­щото, за да стане още по-силна, за да гарантира сбъдване­то на бляна си за справедлив свят. Чрез това преекспони­ране на лиричес­кия Аз в „Най’ поетът начертава пътя за осмисления човеш­ки живот, пътя към себепознанието. Духовната мощ на чо­века съзи­дател се уплътнява, става неудържима стихия, коя­то трябва да доведе до справедли­вост, защото "ний, бедните деца на майката земя”, не са елементаризирано понятие за тълпа, а е величествен поток от хуманни, творчески, стра­дащи личности, които в слож­ния акт на духовното си обе­диняване откриват най-верния път към себеутвърждаване­то и себеоткриването- борбата- заедно и докрай.. В „Ний” Смирненски предлага чрез символистичен художествен мо­дел противоположна на мирозрението на символистите ин­терпретация на олич­ностяването. То става реален факт не чрез бягство от проблемите на обществото в определе­ните времеви диапа­зони, а тъкмо чрез действено отноше­ние към проблемите на личността, на обществото, на света. Човек не загубва себе си, не се обезличава, а намира истината за себе си и за своя път чрез това осмислено, престрадано, убедено вливане на АЗ в НИЙ.