Неприятели по череша и вишня и система от мероприятия за борба с тях

  •  

     

    КУРСОВ ПРОЕКТ ПО СПЕЦИАЛНА ЕНТОМОЛОГИЯ

     

     

    На тема:

     

    Неприятели почереша и вишня

    и система от мероприятия за борба с тях.

     

     

    Многоядни неприятели

     

    Сем. Плоски щитоносни въшки – Diaspididae

    1.Калифорнийска щитоносна въшка – Quadraspidiotus (Diaspidiotus, Aspidiotus) perniciosus

    . Калифорнийската щитоносна въшка развива три поколения годишно, които се застъпват. Зимува като ларва от първа възраст, разположена под черно щитче и много рядко като възрастна женска. Видът е много студоустойчив. През пролетта ларвите се активизират при средно-денонощна температура 8-100С. Хранят се около 20 дни и линеят – преминават в ларва втора възраст. Ларвата от втора възраст формира по-голямо, продълговато-овално щитче и се развива също за около 20 дни, след което се появяват възрастните женски. Оптималната температура за развитие на калифорнийската щитоносна въшка е 26-280С. Началото на летежа съвпада с масовия цъфтеж на ябълката. Женските се оформят няколко дни по-късно. Те живеят продължително, до 2 – 2,5 месеца. Раждането на ларвите започва през май-юни. Една женска въшка ражда средно 80-90- ларви, които са силно подвижни (бродяжки) и се разпълзяват в короната на овощните дървета. Ларвите избират постоянно място за заселване, започват да се хранят, спират да се движат и образуват бяло меко щитче. След един до няколко дни се образува и плоското сиво-черно щитче с концентрична структура. Мъжките от второ поколение имагинират от края на юни, през юли и август. Те имат кратък живот и веднага копулират. Раждането на ларвите, от трето поколение, започва през август и продължава 45-50 дни. Около 1/3 от ларвите изпадат в диапауза и остават да зимуват. Някои възрастни женски успяват да презимуват. Раждането на ларвите започва през октомври и продължава до зимата.

    Повредите при калифорнийската щитоносна въшка се нанасят от ларвите и възрастните женски, които с пробиващо-смучещите си устни органи, при храненето си разрушават клетъчните стени на растителните тъкани и смучат сок, от което загиват много живи клетки. Загиването на клетките се дължи най-вече на ензимите, които се инжектират от въшките, в мястото на убождането. Около мястото се образува корков слой и кората губи своята еластичност. По плодовете се появяват червени, кръгли петънца. Най-опасни са повредите по клоните и стъблата.

    2.Лъжекалифорнийска стридоподобна щитоносна въшка – Quadraspidiotus ostraeformis

    Лъжекалифорнийската стридоподобна въшка развива едно поколение годишно. Зимува като ларва от втора възраст по кората на дърветата, най-често по стъблата и дебелите скелетни клони. През пролетта, с настъпването на сокодвижението, в овощните дървета, ларвите започват да се хранят като смучат сок. На местата на смучене кората загива и се образуват вдлъбнатини, които наподобяват повредите, нанесени от градушка. При масово намножаване въшките покриват плътно клоните. Повредите могат да доведат до изсъхване на овощните дървета. Възрастните индивиди от двата пола се оформят почти едновременно, обиновено през май. Женските въшки продължават да се хранят. Наскоро след имагинирането, женските започват да снасят (от 60 до 80 яйца). Излюпените ларви напускат майчините щитчета и се насочват по кората на стъблата и клоните. Линеят през септември - октомври и остават да зимуват.

    3.Жълта стридоподобна щитоносна въшкаQuadraspidiotus pyri

    Жълтата стридоподобна щитоносна въшка развива едно поколение годишно. Зимува като ларва от втора възраст по кората на клоните, във вдлъбнатините, пукнатините на кората или на други подходящи места.

    Напролет със затопляне на времето ларвите започват да смучат сок от кората, линеят и се превръщат във възрастни женски. Яйценосянето започва през май - началото на юни и продължава до края на октомври с максимум към края на юни. Една женска снася средно 70-75 яйца.Ембрионалното развитие протича за 7-10 дни. Излюпените ларви са много подвижни. Те намират подходящо място, където скоро след излюпването си се прикрепват неподвижно и там прекарват целия си живот. Когато нападението е по-силно, те образуват големи колонии, обикновено на малка площ. Понякога се заселват и смучат сок от плодовете. По нападнатите клони кората най-често се напуква и изсъхва. При силно нападение младите дървета изостават в развитието си, а при по-старите започват да изсъхват отделни клони.

    4.Червена стридоподобна щитоносна въшка – Epidiaspis leperii

    Червената стридоподобна щитоносна въшка развива едно поколение годишно. Зимува като възрастна женска, полово зряла, но без яйца. Образуването на яйцата започва около средата на май, а яйцеснасянето - в началото на юни. Една женска снася от 50-60 яйца. Ларвите се излюпват през юли. Възрастните женски въшки се появяват през август. След оплождането, остават да зимуват. При понижаване на температурата до –12, –140С за едно денонощие въшките умират до 40 %.Тази въшка се заселва по-често по дебелите и рядко по тънките клонки. В мястото на нападение годишните кръгове се стесняват, а нападнатите клони изтъняват и силно се деформиране. Образуват се вдлъбнатини и издатини, наподобяващи раковини. Вследствие на нанесената повреда годишният прираст е силно намален. По плодовете се среща по-рядко, като в местата на убождане, по кожицата, се образуват червени петна.