Неинфекциозни болести по растенията

  •  

    Курсов проект

     

     

     

    По

     

     

    Физиология на растенията

     

     

     

    Тема: Неинфекциозни болести по растенията.

     

     

     

    Изготвил:Проверил:

     

     

     

             Обмяната на веществата и свързаните с него растеж, развитие,рамножаване и изменчивост на растенията в течение на жизнената им дейност претърпяват дълбоки количествени и качествени изменения под влияние на условията и съществуването. Различните хранителни вещества, влажността, температурата, химичните и радиоалтивните вещества, в зависимост от тяхното количество и качество, могат да бъдат или съвършенно необходими за съществуването на растенията или токсични спрямо тях. За всеки растителен вид има минимални, оптимални и максимални стойности за всеки екологичен фактор. Ако растението се намира при благоприятни екологични условия, неговите физиологични процеси протичат нормално и то се развива добре. Отклонението от оптималните стойности на екологичните фактори е свързано с развитие на разнообразни патологични процеси в следствие на неблагоприятни изменения в жизнената дейност.

             При промяна в условията на външната среда, когато отделни абиотични фактори засилват или отслабват своето действие ( наприме голямо понижаване на температурата, суховей и др. ) протичат дълбики изменения в структурата и функциите на растенията, нарушава се тяхното вътрешно единство и нормалната обмяна на веществата, а именно тя лежи в основата на патологичния процес при растенията.

             Нарушенията в обмяната на веществата под влияние на неблагоприятни стойности на абиотичните фактори се проявяват като разнообразни неинфекциозни болести по растенията. Съществена отличителна черта на неинфекциозните болести е невъзможността им да се предават от болно на здраво растение, от една растителна част на друга и от болните растителни остатъци на здравите вегитиращи растения.

             Симптомите на неинфекциозните болести по растенията показват изключително вариране и разнообразие в зависимост от конкретния причинител. Признаците на отделните растения в посева или насъжденията, обаче са сравнително изравнени и еднообразни, поради по-мащабния характер на въздействие на издуциращите фактори. Това е съществена особеност, която се използва за целите на диагностиката на неинфекциозните болести по растенията.

              От абиотичните фактори, които предизвикват неифекциозни болести, съществена роля имат въздушните фактори ( температура, светлина, въздушна влажност, атмосферно замърсяване ) и почвените ( едафичните ) условия ( минерално харнене, почвена влажност, почвено занърсяване ) .

     

    Болести, причинени от неблагоприятна температура.

    Високотемпературни повреди

     

     

                  Високо температурните патологични повреди по растенията се маскират от едновременото дейсвие на обезводняването, засоляването и други наблагоприятни фактори, поради което рядко се проявяват в чист вид.

                  За условията на умерения климат растенията стрдат при температура на въздуха между 40 – 55 С, която като правило, се наблюдават рядко. Високите темпеаратури изсушават растението и нарушават баланса на асимилацията, тоест засилват дишането и понижават интензивността на фотосинтезата.

                  При културните растения повредите от висока температура намират външен, морфологичен израз във вид на различни видове пригори. Неблагоприятното въздействие на температурата е особено характерно за разсадите на култури, които се намират в култивационни съоръжения. По разсадите на домати, пипер, тютюн, при висока температура непосредствено след разсаждането се появяват пригори в областта на кореновата шйка. Тези пригори са известни като физиологично сечене и са следствие от високите температури на нивото на почвена повърхност. Корените на повреденире растения са здрави. Особено чести и силни пригорите могат да бъдат на леки, песъчливи и каменисти почви, които са характерни за основните тютюневи райони.

                  Топлинните поражения често се проявяват като пригори по листата и плодовете на почти всички овощни  видове – ябълка, круша, слива, орех, лоза и много зеленчукови култури – домати, пипер и др. Листата се засягат във връхната част, а плодовете – от южната или от угозападната им страна.

                  Високата температура в периода на млечна зрялост на житните култури предизвиква припламване, следствие на което се получава шупливо и празно зърно.

                  Характерна повреда при овощните видове, следствие на висока температура е пригорът по стволовете на дърветата, който се появява зимно време, не поради особено високи абсолютни стойности на температурата, а вледствие на големи разлики от слънчевата и сенчестата страна. Установено е, че температурата на камбия от слънчевата страна на ствола може да се повиши до 30 С, при температура на въздуха около 0 С. Температурните колебания са най-големи на повърхността на растителните тъкани. Вследствие на силното нагряване  започва скокодвижение, а под влияние на нощното охлаждане, често под 0 С,коратаа на дърветата се напуква и започва да се бели.

     

    Нискотемпературни повреди

     

    Основен фактор за поражение на растенията при ниски температури е вътре-и междуклетъчното образуване на лед в тъканите и разрушаването на цитоплазмата. Гибелта на клетките най-често е следствие от съвместното действие на механичното повреждане и обезводняването. Растенията са толкова по-чувствителни към ниски температури, колкото съдържанието на вода в клетките, способна да кристализира, е по-високо.

                  Въздействието на ниската температура е свързано с изменения в функциите на кореновата систима, която регулира растежните процеси и постъпването на минералните елеминти в надземните органи. Те не се използват за синтез на органични вещества и концентрацията им в корените можи до се повиши до токсични нива.

                  Процесът, който оказва особено силно неблагоприятно въздйствие върху растенията е известен кото изсушавашто действие на студа. Установено е че, почвената температура се променя побавно, отколкото този на въздуха. В случаите, при които температурата на въздуха превишава тази на почвата, растенията започват да изпитват недостиг на вода, която се губи от развиващите се надземни части чрез транспирацията. Поради това, при продължителни и студени зими, придружени от интинзивна слънчева радиация, може да се стигне до големи загуби на вода при растенията. Този процес е придружен от повишено осмотично налягане и често се нарича зимна суша. Външно, повредените растения губяд тургора си и увяхват, а поради разграждането на хлорофила често стават и по-светли на цвят.

                  Студът може да предизвика и механични повреди, особено по стволовете на дърветата. При силно нощно понижаване на температурата ствола на дърветата бързо губи топлина. Въшните му слоеве се охлаждат по-бързо, отколкото вътрешната част, поради което той е подложен на силно тангенциално напрежение и се напуква вертикално по радиуса, като образува таканаречените мразобойни пукнатини. Камбият, може да затвори тези пукнатини, след образуването на нови слоеве дървесина.

                  Друг тип повреда от неблагоприятни температурни условия в периода на презимуване е отлупът. За разлика от мразобойните пукнатини той представлява вътрешна празнина в ствола на дърветата, която възниква между годишните кръгове. От лупът се образува при внезапно и бързо повишаване на температурата, след продължетелен студ, кагато вътрешните части на ствола се разширяват по-бавно отколкото външните, в резултат на което се наблюдава разкъсване на тъканите между годишните кръгове или между дървесината и кората.