Не за вражда , а за обич съм създадена

  • „ Не за вражда , а за обич съм създадена „

     

                                                              Антигона

     

     

    На къде сме се запътили ? Къде отиваме ? И въобще път на зад има ли ? Живеем в свят по – бурен и от ураган  . Падаме , но дали успяваме да се изправим на крака . След хилядите позорни грешки . Живота често ни се вижда труден и объркан , често жесток , понякога  справедлив . Но него ли трябва да виним за грешките  и нещастието си .Или причината е в нас самите . Стрес ,  напрежение , и безчувственост това е цивилизацията  , това е обществото . Може би затова сме враждебни , но защо е нужно да сме жестоки . Любов ? Обич ? Тези две прекрасни думи само биват споменавани просто ей така между другото . Лишени сме за жалост от щастието да обичаме и да я търсим там някъде между себеподобните , но търсейки я често удряме на камък . Може би затова ни е страх  и търсим запознанства чрез интернет . Така загубваме комуникацията очи в очи .Но нищо да  сме слепи е по – лесно отколкото да виждаме . Слепи  , глупави и заблудени  сме щом отвръщаме на злато със зло . Може би ни ръководи поговорката око за око , зъб за зъб . По добре ще е да се ръководим от нейните сестри като : страхливите очи все злини виждат, зло търпи, но зло не прави ,
     зло на зло не връщай. Но вместо това отмъщаваме ,  завиждаме и търчим всичко което ни попадне . Почти нямаме приятели , а по скоро врагове готови на всичко да ни предадат . Със злоба в сърцето търсим разбиране и обич .Но така няма да я намерим , а още повече ще се загубим .Оставяйки си деца до края на дните си ние винаги ще търсим  топлота и убежище . Нужно е да започнем промяна като започнем от нас самите , защото преди да получиш първо трябва да дадеш . Но дали ще дадем  обичи уважение или ще застанем в ъгъла  като уплашено дете чакайки да ни се подаде ръка зависи само от нас . Враждата между нас съществува още от древността  ,  но малцина са тези , който  могат да надскочат себе си  и да загърбят егото  . За такава стъпка е нужна огромна сила  и желязна воля . Крачейки в крак с времето ние полека губим  частица от себе си . Осланяйки се на другите полека ставаме зависими от тях . Тогава възможно ли е да се живее в хармония  въпреки заобикалящия ни хаос ? Нима е възможно да се обича безрезервно и безусловно ? Не боли ли повече когато се прости и се подмине злото ? Нима е възможно да си наранен и обективен едновременно ? Ако на маса поставим кантар , а на везните поставим обичта  и омразата то кантара никога няма да се уравновеси . Защото те са като два полюса който ту се привличат , ту се отблъскват . А и защото човек никога не е сигурен какво точно чувства  или пък знае , но тогава предразсъдъците и чувствата ни заслепяват  ние се объркваме и оплитаме в сумти грешки . Щеше да е хубаво всичко да бе лесно и просто , но тогава света нямаше да е така магнетичен и желан . Във всеки един от нас са заложени и бунта и любовта, те са взаимно свързани. Кой път поемаме- въпрос на личен избор, как правим избора- въпрос на гледна точка за света, за какво сме създадени- да се борим в търсене на любовта,да сме във вражда със всеки изпречил се на пътя ни, да я открием, да обичаме, да се борим за тази обич, за да я запазим. Животът е постоянна борба и ако искаш да оцелееш, и да не си само фигура, съществуваща някъде из пространството , а да си всичко за някого, трябва да избереш войната, войната за любов...

    Създадени сме за да пооткриваме себе си , за да опитаме от горчивото и сладкото , да бъдем щастливи и нещастни и да бъдем себе си . Живота тече капка по капка бавно , а понякога неуморимо бързо , но винаги по един и същ начин . Сменят се само имената и вековете , мястото и сърцата . Допускайки всеки път една и съща грешка . И разбирайки истината , че по лесно е да враждуваш  , а по трудно да простиш  и забравиш .

    Хора  обсебени от себе си от проблемите и тревогите си срещаме по пътя  , лутайки се в бездната на нищетата и отчаянието . Може би ако някои ден все пак решим да подарим усмивка на някого , да подадем ръка . Света би станал по добър , по – малко враждебен и едно приятно място за живеене . Да забравим злобата и завистта и да застанем с чисти сърца един към друг . Тогава ще възцари хармонията ,  но как да изоставим хаоса след като се нуждаем от него , от адреналина и напрежението , за да се чувстваме пълноценни и живи .