Не вербално общуване

  •  

    РЕФЕРАТ

    ПО

    ПСИХОЛОГИЯ НА ВЛИЯНИЕТО

     

     

     

     

    НЕВЕРБАЛНО ОБЩУВАНЕ

    С настъпването на последните десетилетия на XX век се появява и една нова по същността си наука – невербалната. Също както собствениците на аквариуми изпитват удоволствие да наблюдават рибките в тях и тяхното поведение, така и последователите на невербалната наука наблюдават несловесните знаци и сигнали на човешките същества.Тези учени наблюдават хората навсякъде - на улицата, във влака, в службата, от телевизията, навсякъде където хората общуват помежду си. Чрез тези изследователски наблюдения започва се поставят основите на науката на поведението.

    Общуването между индивидите с помощта на езика се осъществява чрез различни двигателни изходи – говор, писане, жестове. Възприемането се постига от сензорните входове – слухов, зрителен, тактилен. Комуникацията, която използва словните езикови умения се нарича вербална, а жестовете, мимиката и други паралингвистични методи оформят невербалният комуникативен канал.

    Невербалната комуникация е свързана с емоционалното състояние или отношение към друг човек, нейните послания са директно отражение на емоциите на човека, които той изпитва в конкретен момент. Постоянно предаваме невербални послания, независимо дали го искаме или не. Когато има разминаване между посланията на вербалното и невербалното равнище, предпочитаме да вярваме на това, което е получено по невербалния канал. За да бъде посланието убедително непременно трябва да се търси съответствие между вербален и невербален сигнал.

    Досега в литературата строго се спазва деленето вербално - невербално поведение, респективно вербална - невербална комуникация. Към невербалната комуникация се отнасят следните невербални сигнали: телесен контакт, отстояние, поява, ориентация, поза, движение на главата, фациална експресия, жест на ръцете, главата и тялото, поглед, невербални елементи на говора. Невербалните сигнали могат да изпълняват няколко функции – социативна, контактоустановяваща, емотивна, комуникативна и др.

    Половите различния най-добре разкодират невербалните сигнали. Доброто разкодиране на невербални сигнали обикновено свързваме с по-голяма чувствителност, с емоционална интелигентност. Някои невербални сигнали са вродени, а други са придобити. Особено е мястото на усмивката, която е вродена, но има двойнствена природа. От една страна е вроден начин за изразяване на приятна емоция, а от друга е заучен и специално контролиран сигнал при междуличностните взаимодействия.

    Основните невербални сигнали могат да се използват за поддържане и допълване на вербалната комуникация, като по този начин тя става част от  общата комуникативна система. Освен това те са устроена така, че могат непосредствено да заместят езика - например кимаме с глава вместо да кажем "добър ден". Областите на разпространение на елементите на невербалната комуникация се свеждат до следните кръгове на действие: интеракция в различни групи, в семейството, в работните групи (сигнали по време на работа, сигнали на координация на общи движения, за помощ, жестов език при големи разстояния или при работа на силен шум, невербални коментари - намигване, други жестове и телесни движения).

                  Науката за езика на тялото, тоест невербалната комуникация има определено място в умението ни да печелим позиции и приятели. Обикновено в разговорната реч се ползват не повече от три до четири хиляди думи. По-голямата част от хората могат да контролират онова, което казват. Докато в езика на тялото се смята, че има седемстотин хиляди знака, от които петнадесет хиляди принадлежат само на лицето. Очевидно човек не може да контролира всички тези сигнали, затова, когато изречената дума е в конфликт със сигнала, подаден от тялото, последният винаги е безпогрешен. Професионалистът знае, че всеки човек говори по свой собствен начин. Но определени движения и сигнали от езика на тялото са общи за всички.

    На мнозина им е трудно, да възприемат факта, че от биологическа гледна точка хората са все още животни. Хомосапиенс не е нищо друго освен вид маймуна без козина, която се е научила да ходи изправена на двата си задни крайника, и чийто мозък е малко по-еволюирал и по-буден. Но както другите животински видове, ние хората също сме подвластни на редица строго-определени, биологически правила, които управляват и контролират нашите действия, постъпки, реакции, език на тялото, пози, мимика и жестове. Любопитното в цялата тази работа е това, че животното, наречено „човек“, рядко си дава сметка, че докато устата му изрича едно, неговите пози, движения и жестове могат да говорят съвсем друго.

    Както споменах основните видове невербални сигнали са няколко.

    На първо място бих поставила „телесният контакт”. Той оказва най-първото значение, което осъзнаваме, когато става въпрос за комуникация между хората. Хората се много склонни да установяват телесен контакт, когато споделят някаква информация, правят поръчка, водят задълбочен разговор, споделят вълнението си или получават послание за тревога или загриженост. Една от формите на телесния контакт е с чисто делови характер, например извършване на някаква церемония от съответно длъжностно лице, сключване на граждански брак, кръщене, те изискват осъществяване на конкретна форма на телесен контакт. Друга е етикетният телесен контакт, например при запознаване, при поздрав, при сбогуване се ръкуваме и осъществяваме телесен контакт, защото етикетът го изисква. Третата форма е емоционалният телесен контакт като израз на любов, интимност и омраза.

    Всеки човек има собствени териториални потребности. Професорът по антропология Едуард Хол ги класифицира като прави опит да ги стандартизира, смятайки, че хората действат в четири отчетливи зони, които определя като: интимно, лично, социално и публично разстояние. Така класифицираме и следващият невербален сигнал – „отстояние”.

    Интимното разстояние е контакт, който започва от физическото докосване, то определя и размера на окололичностното пространство. Личното разстояние е втората зона на териториалността и тя се простира от 45см до 1.20м. Нарича се граница на физическото доминиране. Социалното разстояние е това, на което осъществяваме служебните си контакти. Последната зона е на публичното разстояние, при което се осъществяват публични комуникации – събрания, митинги, конгреси и т.н.

    Тези зони всъщност представляват зоните, в които се движим. Счита се, че човешките същества не само притежават особено развито чувство по отношение на пространството, но също така наистина биологически се нуждаят от достатъчно място за действие. Събирането на много хора на едно място определено влияе върху поведението и  то по начин различен за мъжете и жените. Когато много мъже са събрани в малко пространство, те започват да стават подозрителни и войнствени. За разлика от тях жените са склонни  да се сприятеляват и да се сближават една с друга.

    Друг един невербален сигнал е „появата”. През първите няколко минути съществува най-голяма възможност в процеса на комуникация да задържим вниманието на другите върху себе си. Тогава те изцяло са съсредоточени върху нас. Появата включва няколко елемента: пол, възраст, лице, облекло. Някои елементи на появата могат лесно да бъдат променени - например изражението на лицето, други могат лесно да се контролират - например жестовете, а по отношение на други нищо не бихме могли да направим - например възрастта. Появата не се определя единствено от впечатлението, което оставя нашият тоалет. След цялостния външен вид, най-видимата част остава лицето. Много е важно изражението на лицето да съответства на тона и думите, които изговаряме. Ефективната комуникация изисква при появата да се осъществява и директен контакт с очи, тъй като чрез него получаваме информация и казваме много повече, отколкото с думите. Значението на погледа е универсално, но обикновено не сме сигурни точно как гледаме или как ни гледат.

    „Ориентацията” в пространството, когато общуваме показва начина, по който хората се свързват един с друг, когато са заедно. Американският психиатър Шефлън ги разделя на три основни групи. Първата е включваща-невключваща ориентация. Тя описва начина, по който приобщаваме или не хората, с които комуникираме. Включващата ориентация винаги сигнализира определена близост, симпатия, продуктивност и ефективност на комуникативния акт, а невключващата - обратно. Втората група е на паралелна ориентация на тялото, това означава, че комуникативните партньори могат да общуват един с друг или като се гледат лице в лице, или като седнат един до друг, или като застанат паралелно един до друг, например ученик-преподавател. Последната група е съгласуваност-несъгласуваност. Тя насочва към способността на комуникативните партньори да се имитират по отношение на ориентацията.