Науката е пълководец, практиката - армията... Винаги практиката трябва да почива на добра теория

  •  

    „НАУКАТА Е ПЪЛКОВОДЕЦ , ПРАКТИКАТА – АРМИЯТА...

     

    ВИНАГИ  ПРАКТИКАТА ТРЯБВА  ДА ПОЧИВА НА ДОБРА    ТЕОРИЯ

     

    Леонардо да Винчи

     

    / Е с е коментар /

     

    Пръстите ми играят по клавишите на компютъра,”изливам” мислите си по тема, която ме вълнува,звъни джиесемът,разговарям,после релаксирам пред телевизора, оглеждам се - ”Боже мой!”- навсякъде около мене  са  все материализираните знаци  на човешката мисъл,прозорливата,проницателна,аналитична човешка мисъл,знаци,които наричаме – открития на науката,човешки прогрес,знаци, без които не мога да си представя живота на съвременния човек. Всичко на този свят, от векове до днес,което е превърнало примата от получовек в най- съвършеното творение на природата и е подредило живота  му /във вида,в който днес го рецепиираме/, е продукт на човешката мисъл- на науката.Да се съгласим ли тогава с метафоричното определение на Леонардо да Винчи „науката – пълководец”-практиката – армия”?Както и да разсъждаваме, ясна е  неопровержимата философия в тези две определения.Науката не може без практическото приложение,защото иначе се обезмислят целите й да проучва и опознава  света, без да ги прилага, практиката реализира въображението, мисълта, идеята значи не могат една без друга.

    Защо обаче този енциклопедичен ум – да Винчи- определя първенствуващо място на науката, определяйки й функциите  на водач, заложено семантично в определението,което дава?Може би защото тръгва от прозрението, че науката е една огромна система от знания за природата,обществотои мисленето,за обективните закони на тяхното развитие,или, може би,защото още тогава е осъзнал, че тя е висша форма на човешкото познание.Сигурно е така,защото самият той не е само художник, но и архитект,изобретател,инженер,скулптор,хидротехник,математики е бил наясно,че едва когато въображението, а понякога и  фантазиите се „облекат” в научната теория, едва тогава идва на помощ „армията” –приложението.Днес общоприетотото определение на науката е в два аспекта:В най- общ смисъл тя е система от обективно знание.В по – тесен смисъл е знанието за възприемания  свят,добито чрез емпирични, научни  методи,основано на наблюдаеми явления,което може да бъде както потвърдено,така и отхвърлено.Отново  е налице установеното от Гения – пътят към материалното, първо, минава през съзнанието, и колкото то е по- аналитично, проникновено,логично,доказано ,толкова по- съвършено ще е материалното.

            Ще се съгласим с „пълководската” роля, която да Винчи определя на науката, защото научното мислене тръгва  от абстракциите,абстрахира се от сетивността,след като е открила обекта на проучване / нека си припомним Нютон и неговата ябълка/,за да разкрие чрез понятия и силогизми същината на изследваната действителност;изчезва личностното,за да се стигне до научната истина,която едва тогава практиката ще потвърди или отхвърли.Науката търси иновацията, не се интересува от редунтантното/познатото,излишното/,защото само така светът  се  е движил, движи се и ще се движи към съвършенството,прониква и ще прониква в тайните  на Космоса.Този процес е изключително труден,сложен,продължителен/понякога отнема  десетилетия,че и повече/,но  пък  практическото приложение  си заслужава,защото  колкото теорията е по-трудна и по- добра,толкова приложимото е  по–приложимо, по–съвършено и полезно за човечеството/особено научните открития в областта на здравето/,толкова по-добре ще си е свършила работата „армията”.И обратното,всяка недобра,недообмислена или налудничава идея /атомната бомба например и нейното изпитание/ и   респективно всеки неуспешен опит се заплащат понякога много скъпо – с човешки жертви.