Нашата родова памет

  • Нашата родова памет

     

     

    Българският народ е народ с богата история. Дедите ни са преминали през много премеждия, през възходи и падения, през свобода и робство, през страх и мъка и гордост и щастие. Историята помни много патриоти и национални герои, много моменти и личности от нашето минало, с които трябва да се гордеем и да ги помним и прославяме. От тогава са ни останали много културни паметници, документи и книги, съхранили тези велики моменти и изразяващи нашата родова памет.

        Помним ли ние обаче тези герои и светли моменти от историята ни, или за нас те са факти, които споменаваме само на националния празник трети март? Живи ли са традициите, завещани ни от дедите, или вече бавно отмират? Трябва да се вглеждаме и в портретите по стените, и в паметниците по парковете, защото те не са случайни образи, а са лица на велики българи – наши деди и сънародници.

       Вярно е, че живеем в години, когато високите технологии заместват книгите. По телевизията рядко се чуват думите : национален герои, фолклор и традиция, национални паметници. Все по-често българите предпочитат да отидат до някои от лъскавите курорти, вместо да посетят някои от националните ни исторически паметници и ценности. Чувството, което те обзема, когато видиш паметника Шипка, когато се доближиш и докоснеш до историята на дедите ни, борели се и загинали за бъдещето на България, е незаменимо, неповторимо и уникално. Това е гордост, почест преклонение пред паметта на тези велики българи и пред силата на нашия народ. Спомням си, че бях по-малка, когато родителите ми ме заведоха за първи път там, но чувствата, които преливаха в мен, когато поотраснах и посетих паметника отново, бяха същите. Те няма как да се променят, защото и тогава, и сега, аз съм била и си оставам българка. Шипка е само един от многото паметници, съхранили националната ни история, подхранващи националния ни дух и родова памет. И не само паметниците, а и книгите и фолклорът ни – това е нашата родова памет, историята ни, гордостта ни, че сме българи. Българския фолклор е съхранил цялата културна история и психология на българите. Гатанките, поговорките, песните – всички те изразяват мисленето и вярванията на народа. Много голяма част от фолклора ни е събран и записан и това са много ценни книги за нас, българите. Книгите, съхранили развитието на езика ни, на историята и народопсихологията, са истинско съкровище за един народ, а някои от тях са толкова стари, че ни пренасят векове назад.

          Аз зная, макар и бегло, миналото на народа си и се гордея с него. Зная имената и познавам лицата на велики български поети и писатели, допринесли много за културното развитие на българите или за събирането и съхраняването на нашия фолклор. Иска ми се и децата, които сега израстват да бъдат възпитавани в гордост и преклонение пред историята, защото с нашата родова памет се измерва българското в нас самите. Колкото повече знаем за миналото на народа си, толкова по-силни и уверени ще бъдем, защото имаме богата история и принадлежим към един славен народ.