Народнодемократичните страни след Втората световна война

  •  

    В края на Втората световна война в страните от Югоизточна и Централна Европа се създават т.нар. народни демокрации-специфични режими през първите следвоенни години с опити за реформи и политически плурализъм. Понятието „народна демокрация” отразява политическите процеси и реформи на демократизация и е използвано първо в Испания (1936). Страните с народна демокрация провеждат аграрна реформа, национализация на средствата за производство, промишлени и търговски фирми. Това е пряко следствие от настъплението на Червената армия, която фактически окупира цяла Източна Европа и част от Балканите (без Гърция,Албания и Югославия). Етническите, икономическите и социалнополитическите условия в тези държани са доста различни.Демократичните традиции не са достатъчно силни и съществуват партии и групировки, склонни към авторитарни и диктаторски форми на управление. Войната нанася големи икономически и демографски поражения в Източна Европа. Близо 6 млн. поляци са убити, жертви дават също унгарци, чехи и словаци. Чехословакия, Полша и Югославия в първите години получават сериозна външна помощ, за разлика от Унгария, Румъния и България, които са третирани като съюзници на Германия и трябва да плащат репарации.  Твърде скоро във всички страни, в които е влязла Червената армия, се установяват еднопартийни режими на комунистическите партии, които започват реформи на обществото в социалистически дух. Политическото развитие в отделните страни следва един общ модел. Първоначално се създават широки коалиции, в които не участват фашистки и други крайно десни забранени групировки. След година две съвместно управление  комунистите, които и дотогава държат основните силови министерства, успяват да изолират, отстранят или вкарат в затвора лидерите на противопоставящите им се партии и така превръщат участващите в правителства политици в свои марионетки. Съвсем скоро националните фронтове биват унищожени и заменени с еднопартийното управление на комунистите. Ликвидирането на всякаква опозиция не свършва до тук. Идва редът на вътрешнопартийната опозиция – жертви на скалъпени процеси стават Ласло Райк в Унгария и Рудолф Слански в Чехословакия. Тези чистки най-често са по инструкции на Москва с цел разправа с местните комунисти, а съществува и разчистване на лични сметки.

    Комунистическите партии претендират, че са начело на национални фронтове, тръгнали да изграждат нов, различен от съветския,модел на обществено развитие – „народната демокрация. Постигането на политическата хегемония на комунистическите партии става по различен начин – част от политическите противници са спечелени с постове, а други са изолирани, арестувани и ликвидирани, трети са отстраненикато неприемливиза съветския съюзник. Основният противник на комунистите в Източна Европа – селските партии, са изпреварени в овладяването на силовите министерства. Например при съставяне на временното правителство в Полша Миколайчик е в Лондон и когато се  връща, комунистите вече са овладели властта. След манипулирани избори той е принуден да емигрира през  1947 г. В Унгария партията на дребните селски стопани печели на изборите през ноември 1945г. абсолютно мнозинство и три пъти повече гласове от комунистите. Постепенно обаче тя е изолирана със силови действия и политически интриги, които в крайна сметка я лишават от извоюваните политически позиции. Демократичните традиции в Чехословакия не попречват на комунистическия метеж през февруари 1948г. Тогава министритенекомунисти подават оставка, а под натиска на работническите отряди на Лудвиг Свобода президентът Бенеш е принуден да приеме оставките им и да назначи на техните места комунисти. Недоволство избухва и в Полша. Партийното ръководство е разединено и когато БолеславБиерут умира, полското ръководство се опитва да либерализира режима. В публичните изяви на недоволство се включват студенти, писатели интелектуалци. В тези условия за партиен и държавен ръководител е назначен Владислав Гомулка, който е пострадал от репресиите и е символ на съпротивата срещу Москва. Въпреки сериозните си резерви съветските ръководители преглъщат промяната във Варшава и дават своето съгласие, което предотвратява евентуални сблъсъци между съветските войски и местното население. Драматични събития има и в Унгария, където се стига до въоръжено народно въстание за отхвърлянето на социалистическия режим. Десталинизацията повлиява и на без това слабата подкрепа за комунистите. Свалени са хора от най-висшите постове и най-дискредитираните сталинисти като МатияшРакоши. Кулминацията на събитията е през втората половина  на октомври 1956г., когато силите за сигурност, изпратени да разгонят демонстранти, преминават на страната на протестиращите. Съветските войски брутално потушават стихийно избухналото въстание. Човекът, натоварен да нормализира обществото, е Янош Кадар. Имре Над, който оглавява народния протест и се обявява за либерализиране на  режима и изтегляне на съветските войски, е екзекутиран. Янош Кадар се заема с мерки, които биха успокоили общественото настроение - 180 унгарци напускат страната, а съдбата на убитите бързо е забравена в Западна Европа. Общественото мнение е неутрализирано с икономическата либерализация, което Кадар постига с цената на безпрекословно следване на съветската външна политика.