Народните будители

  • Народните Будители

    Есе

     

    Първи Ноември е ден на народните Будители. Това е ден, в които всички почиват, но не всички знаят защо са освободени от мястото, където работят или учат.

    Но какво всъщност означава думата – Будител ? Всеки един човек тълкува тази дума по различен начин. За някои думата Будител е човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната  история и правилната употреба на родния език както и преклонението към родната култура и етнос. А за мен Будител е човек, който чрез словото може да пробуди един цял народ и да го подтикне да изкаже мнението си на глас без да изпитва страх от нещо и някой. Само този човек според мен може да се нарече Будител.

    В Българската история са записани всички трудни, лоши и хубави времена на нашите прадеди. Но и в най – трудните моменти българите не са паднали духом. Борбеността на народа е важен елемент в тяхното духовно израстване, защотото народ без самочувствие, народ, които върви с наведена към земята глава е обречен на духовна смърт. Ето тук, точно тук идва ролята на Будителите, които са се погрижили непокорството, честта и достойнството им да не изчезне от лицата, душата и сърцата на нацията. Днес всеки един от нас, който с гордост би се нарекъл българин трябва да сведе глава пред тяхното славно и толкова светло дело.

    В историята са записани имената на много деятелни Будители. Едни от най – светлите български образи са: Отец Паисий Хиляндарски и Софроний Врачански (Стойко Владиславов). Те имат много голям принос за духовното израстване на българския дух и тяхната чест. Паисий Хиляндарски е автор на „История славянобългарска”, създадена през 1762г. В тази малка по обем книжка Паисий успява да каже толкова много истини за българската общност. В тази книжка, той задава въпроса – „ О неразумни иуроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?” Въпрос на който и до ден днешен ние не можем да дадем точен отговор.

    Но стига сме обсъждали миналото нека „хвърлим” за малко поглед към настоящето. Всеки един българин или поне по – голямата част от народа виждат и осъзнават какво става в държавата. Всеки знае, че много от нещата са неправилни. Всеки се възмущава от това , но никой не си позволява да изрази своите мисли и чувства на глас както са правили в миналото, защото всеки един от нас се страхува. И тук си задаваме въпросите: „Имаме ли нужда от Будители?” , „Може ли да се върне духовният дух , гордостта, честта и достойнството на българина?” , „Кой би могъл да пробуди този заспал народ днес?” ...

    Днес можем ли да наречем някой Будител? Може би да.

    Има една малка група от хора – българският народ. Тези хора са будителите, те се борят срещу несправедливостта и насилието. Те искат да призоват и останалата, по – голямата част от народа, които също са несъгласни с положението на родината, но тази по – голяма част от обществото не обръща внимание на случващото се около тях и се примиряват с всичко. Затворили са се в себе си и си живеят охолния живот без да ги интересува какво става навън.

    Мъждукащият, малкият, обикновеният човек от народа, но със силен характер и висок дух. Човека, който иска гласа му да бъде чут, това е Будителят днес! Аз мисля, чене трябва да се притесняваме и страхуваме да изкажем своите чувства и мисли на глас.

    Всеки един от нас трябва да бъде Будител на своя живот – завинаги!