Най- любимият ми човек извън семейството

  • Най – любимият ми човек извън семейството

     

    Човекът, на когото искам да посветя този разказ, е моята баба по бащина линия – най-хубавата, най-милата, най-грижовната, най-всеотдайната жена на света.

    Към нея изпитвах особена привързаност и чувствам, че точно тя заслужава да я почета с този разказ.

    Баба винаги е бдяла над мен. Още когато съм се родил, тя е помагала на мама в грижите за отглеждането ми.

    Умиление и носталгия по ранното ми детство предизвикват спомените ми за нея. С баба са свързани най-хубавите ми и силни преживявания.

    Никога няма да забравя къщичката и накрая на града, където често гостувах. В градинката  през лятото беше пъстро, свежо, красиво. Ухаеше на рози, здравец и чимшир. Най-милите ми спомени са свързани с този малък скромен дом, изпълнен с топлина и уют. Затварям очи и виждам баба – усмихната ме чака на пътната врата. Аз 5-6 годишно хлапе, радостен се хвърлям в прегръдките и и тя ме целува. После хуквам в кухничката, където на масата ме очакват топли банички и ягодов сок. Спомням си как в студените зимни вечери стоя сгушен в бабиното легло и слушам приказката за смелия юнак, който победил ламята. Печката приятно бумти и аз се унасям, заслушан в тихия мелодичен глас…

    Баба обичаше да ми разказва истории за смели юнаци. Тя знаеше много приказки, защото беше детска учителка. Може би е искала да възпита у мен такива ценни качества като смелост, честност и непримиримост към злото.

    Колкото и странно да беше, най-щастлив бях, когато бях болен. Тогава ме водеха у бабини и пропусках детската градина. Бях готов да пия горчиви сиропи и хапчета, но да съм при любимата си баба. Тя ми приготвяше най-вкусния билков чай и най-сладките меденки и курабийки. Рисуваше ми картинки, пееше ми, казваше ми гатанки и играеше с мен на „Не се сърди човече”. Беше толкова забавно, че забравях за ангината. А когато оздравеех и родителите ми идваха да ме отведат от дома и, аз се криех в стария гардероб и не исках да напускам това уютно кътче, изпълнено с игри, приказки и топлина.

    Бях малък, но съм запазил усещането за това как баба ме водеше в книжарницата и ми купуваше книжки с приказки. Искала е да ме зарази с любовта си към знанието от малък.

    С трепетно вълнение си спомням как ме учеше да познавам буквите и двамата сричахме от един стар буквар на татко. А за първия учебен ден получих от нея най-хубавия подарък – първата си енциклопедия. Винаги ще я пазя като скъп спомен от баба.

    Тя имаше една мечта – да се изуча и да получа добро образование. Ще се постарая да изпълня нейните очаквания. Това може би е единственият начин да и се отблагодаря за грижите и обичта и. Ще се постарая да бъда всеотдаен, скромен, честен и трудолюбив като нея. И винаги ще я обичам.