Начини за прекарване на свободното време, представени в българския фолклор

  •  

    Изследване на тема:

     

     

    Начини за прекарване на свободно време в българския фолклор

     

    Съдържание:

     

    1. Въведение

    2. Български народни песни от свободното време на българите

    3.Български народни приказки и легенди, разказвани край огнището

    4.Български народни приказки от старите ракли като форма на забавление

    5.Български народни легенди и предания

    6. Български празници и обичаи

    6.1.Коледуване

    6.2.Сурваки (Васильовден)

    6.3. Лазаровден

    6.4.Тодоровден

    6.5. Кукерство

    6.6. Нестинарството

    7. Заключение

    Библиография

     

     

     

    1.     Въведение

     

    Проведеното изследване има за цел да представи начина на протичане на свободното време на българите по време на Възраждането. В наши дни българинът се слави с таланта си да измисля интересни и приятни начини за прекарване на свободното време. Макар, че се славим като трудолюбива нация, изобретателността ни по отношение на начините за забавление, не остава на по- заден план. Нека започнем изследването си с представяне на българското народно творчество.

       Българското народно творчество е изключително разнообразно. По същество то е устно. Негови създатели са обикновените българи. Те създават множество народни песни, които днес прославят страната ни по света. Нашето песенно творчество се разделя на няколко групи песни- исторически, юнашки, хайдушки, битови, митични, любовни, седенкарски и трудови.

       Наред с народните песни геният на българите създава и друг вид фолклор. Освен песенната ни традиция, в българският фолклор има и други форми на устно предаване. Те от своя страна се делят на дълги и кратки. Към дългата форма спадат легендите, преданията и приказките. Пословиците, поговорките, гатанките и сравненията се отнасят към кратката форма. За разлика от пословиците и поговорките, в легендите и преданията са залегнали исторически събития, пречупени през призмата на времето. Макар, че носят в себе си исторически събития (разбира се не винаги автентични), те също са били част от свободното време на българите. Няма нищо по- вълнуващо за децата от това, да слушат за героичните подвизи на Крали Марко, насядали вечер край огъня.

       Естествено е между легендата и преданието да има разлика. Макар и малка, нея я има. Обикновено героите в легендите имат полулегендарен или направо митологизиран образ. Именно това отличава легендата от преданието. В самото предание обикновено главно действащото лице е реално живяла историческа личност. Една от най известните легенди е тази за падането на Търново.

       Легендите и преданията носят историческия спомен. Така от поколение на поколения хората живели преди нас предават устно реално случили се събития. По този начин историческото събитие продължава да живее в паметта на народа.

       Що се отнася до българската народна приказка и до приказката въобще, тя се различава от вече споменатите по-горе форми на устен фолклор. Тя има приказно-фантастичен характер. Героите в нея не са исторически личности, а измислени лица. Те биват добри и лоши. Някои от тях притежават чудодейни дарби. Като например бягане със скоростта на вятъра или предизвикване на природни катаклизми. Най-често това са неща, които не се срещат реално в материалния свят. Изключения правят магическите способности на магьосници и феи. Естествено в приказките има и фантастични същества. Такива са змейове, змеици, дракони и самодиви. Техният произход трябва да търсим в езическите вярвания на нашия народ.

       Последните няколко вида устен фолклор представляват кратка форма на устно предадена информация. Обикновено те имат поучителен характер. В миналото те са били много разпространени, но с течение на времето, тяхната употреба намалява и днес се стига до забравата на някой от тях.

       Не по- малко интересни са и гатанките, пословиците и поговорките. Те са друга форма на устен български фолклор, използвана през свободното време. Интересното при тях е,че те са много забавен начин за интелектуално обогатяване на децата и младежите. Българинът е измислил много умел и достъпен начин да привлече вниманието на подрастващите. Гатанките обикновено е използват при по-малките. Под формата на рима, те успяват да запомнят различни неща от бита, природата и т.н.

    Пословиците и поговорките са неизменна част от българското народно творчество. Те съпътстват българския народ през вековната му история, предават се от уста на уста и спомагат за запазването и развитието на националната му идентичност. Чрез тях в синтезиран вид се предава народната мъдрост — придобитият житейски опит и поуките от него. Има много варианти на една и съща пословица или поговорка, както и такива, чийто произход е невъзможно да бъде установен — съществуват по цял свят в различни преводи. Пословиците са кратки народни умотворения, които обикновено изразяват завършена мисъл, но често когато изразът е сполучлив и запомнящ се, смисловите връзки между думите са изчезнали, което им предава уникален контекст. По- надолу ще се спрем по- подробно на всеки от горепосочените форми на устен български фолклор.

       Наред с умението си да твори прекрасни песни, приказки, легенди, предания, гатанки, пословици и поговорки, трудолюбивият българин носи в себе си и таланта на сръчен танцьор. И в днешни дни майстори- танцьори завладяват чуждестранната публика с кръшни хора и ръченици. Неравноделните ритми на народната ни музика, съчетани с майсторските движения на шопския танцьор например, се нареждат на едни от челните места, измежду всички нации по света, по трудност и красота.