На ръба между балканското и британското

  •  

    Курсова работа

    Тема: На ръба между балканското и британското

    На ръба между балканското и британското

    Най-напред бих искала с няколко изречения да поясня задачата на тази курсова работа. В настоящия текст ще бъде разисквана темата за социалните, културните и политическите действителности в народностното поведенческо преживяване по времето на т.нар. „преход“ в България. Основният топос на разгръщане на тази събитийност ще бъде лишеното от демократични и цивилизационни измерения българско посолство в Лондон. На базата на романа на Алек Попов „Мисия Лондон“ и неговата филмова адаптация ще се опитам да разтълкувам основните наративни, сюжетни и структурни сходства и различия в тези две творби. Ще бъде направена съпоставка между филмовото повествование и романовата творба като обект на разбиране и възприемане, като се разгърне социополитическият контекст между балканското и британското.

    През 2001 година България допълни своята многовековна литературна история с още един роман, написан в явния контекст на политическото, културното и историческото, а девет години по-късно екранизацията на книгата вече тече по всички български кина. Романът „Мисия Лондон“ на Алек Попов е ярко карикатурно произведение, обрисуващо „нормалността“ на света от погледа на странично наблюдаващия чуждия сеир. Притъпените социални (а и не само) инстинкти на иначе доста колоритните романови типажи ще създадат поредица от скандално-провокативни и гротескно-сатирични главоблъсканици и перипетии, напомнящи Алековата байганьовщина. Битността, историчността и в повечето случаи абсурдността на глупостта ще бъдат вкарани в контекста на европейското. А то от своя страна ще се стъписа от иначе екзотичния балканизъм, но и в много случаи ще види своето отражение и същност.

    Ще бъдат доказани две максими: „В свят, доминиращ от политици, истината не може да триумфира.“ (вж. 5) Неслучайно този цитат е включен дословно и във филма, където пък репликата „От всичко на света най-много мразя българин!“ (вж. 6), изречена от българин на българин, ще взриви кулминационния момент на кинотворбата.

    И за да направим ясно и отчетливо контрапункта между британското и балканското, между чуждото и своето, между историческото минало и сегашност, ще пунктираме няколко основни мотива, които ще дооформят представата и образа за филмовия и романовия разказ:

    -          Основни сюжетни линии – кой кого европеизира или балканизира.

    -          Културни и социални различия в историческия аспект на Прехода.

    -          Персонализиране на романовите типажи и филмовите герои.

    -          Метаезикът на романовото писане и филмовото реализация.

    Романът има 6 издания, преведене е на повече от 10 езика. Със скромния бюджет от милион и 400 хиляди евро филмът още с премиерата си на 16 април 2010 година е показателен за огромния зрителски интерес у нас именно към българското кино, носейки приходи от 170 хиляди евро, а три месеца по-късно достигайки значителните 2 млн. и половина лева. (вж. 1) Зрителите (4,238), гласували на сайта на IMDb, дали обща оценка на екранизацията 7,3 от възможните 10 пункта, което е значителен успех. (вж. 2) Всъщност „Мисия Лондон“ е международна копродукция с Унгария, Македония, Швеция и Великобритания, а популярният режисьор на рекламни клипове и тв предавания Димитър Митовски дебютира в пълнометражното кино, партнирайки си с Алек Попов, който се явява сценарист на собствената си книга. Трябва да признаем, че авторът доста смело изрязва и видоизменя своята книжна рожба.

    В актьорския състав на любимите на българската публика актьори(Юлиан Вергов, Любомир Нейков, Ернестина Шинова)британската агитка внася колорит и значителен чужбински привкус: Томас Арана („Бодигард“, „Последното изкушение на Христос“, „Гладиатор“), Алън Форд („Гепи“, „Две димящи дула“), Розмари Лийч (три пъти превъплъщавала се в Елизабет Втора във филмови продукции за живота на кралското семейство). Пиротехникът Кенет Касар („Мюнхен“ на Спилбърг от 2005г., „Троя“ от 2004г.) е бил отговорен за специалните ефекти по време на снимачния период.

    Изказванията на Марияна Христова и Екатерина Лимончева в списание „Кино“ са изключително добро попадение за сюжетната многопластовост на филмовия разказ. Христова има ясното виждане, че „филмът реабилитира в кадър позабравената сатира на неизкоренимата байганьовщина като ползва външна действителност за контрапункт, а хуморът е безмилостно саркастичен към провинциалния манталитет на политици, шоумени и обикновени хорица. Право в целта точно сега, когато бясно се мятаме между отскорошните си права и задължения на европейци и балканските корени, за да констатираме честичко и с гузна съвест, че европейци сме ний, ама все недотам.“ Почти в тази насока вървят и разсъжденията на Лимончева: „Филмът неуловимо смекчава критиката срещу българската народопсихология (в стил цялата ни работа е такава) до сконфузената въздишка е, има и такива българи, което по-лесно балансира с очевидната констатация, че – няма какво да се лъжем – и англичаните не са непременно цвете за мирисане.“ (вж. 4)