Мъжка и женска полова система

  • МЪЖКА ПОЛОВА СИСТЕМА. ЖЕНСКА ПОЛОВА СИСТЕМА

     

    (Овчаров, Ишев, Куртев)

     

    Размножаването или способността да се самовъзпроизвеждат е едно от основните свойства на всички живи организми – от бактериите до бозайниците и човека. То осигурява съществуването на всеки вид, като създава приемственост между родителите и потомството им.

    В процеса на еволюция е възникнало по-сложното полово размножаване. То се осъществява от специализирани полови клетки - яйцеклетки, образуващи се в женските полови жлези, и сперматозоиди, образуващи се в мъжките полови жлези.

    След сливането на яйцеклетката със сперматозоид, т.е. след оплождането, от образуваната зигота започва индивидуалното развитие на на новия организъм. То преминава през точно определени, взаимно свързани и необратими етапи – стадии и завършва с неговата смърт.

    Още в момента на оплождането се определя полът на бъдещия зародиш. След раждането, в процеса на израстване и съзряване човекът се развива като мъж или жена. Тази полова характеристика засяга не само външният вид и биологичните му особености, но и начина на мислене и приспособяване, отношенията му с другите хора, цялостното поведение и жизнената съдба. Комплексът от биологични и психични особености, характеризиращи мъжкия и женския пол, се нарича сексуалност.

    Биологичната основа на човешката сексуалност е половата система на мъжа и жената. Тя включва органите и системите в организма, свързани с възпроизводството, както и осъществяването на цялостното полово поведение.

    Мъжките полови органи за разположени в малкия таз и извън тялото. Според местоположението си те са вътрешни – семенник, надсеменник, семеотводен канал, семенно мехурче и простатна жлеза и външни – полов член и скротум. Те формират първичните полови белези у мъжа.

    Семенниците (тестиси) са мъжките полови жлези. Те са чифтен орган с овална форма и маса 25-30 гр. В повечето случаи левият семенник е малко по-голям от десния и лежи по-ниско. Това се дължи на различната дължина на излизащите от семенниците кръвоносни съдове. Отвън семенниците са покрити с плътни обвивки и са богато кръвоснабдени. По време на зародишното развитие семенниците се намират в коремната кухина. Още при раждането на детето те се спускат в кожна торбичка, наречена скротум.

    Скорумът обвива не само семенника, но и надсеменника и малка част от семеотводния канал. Кожата му е по-тъмна в сравнение с другите израстъци на тялото и е богата на нервни окончания, кръвоносни и лимфни съдове. Температурата в него е с 2°C по-ниска от тази в коремната кухина. Това е необходимо условие за нормалното образуване на сперматозоидите.

    Функцията на семенника е да образува мъжките полови клетки – смерматозоидите и мъжките полови хормони. Семенникът има 250-300 делчета. Всяко делче е образувано от 1-3 тънки, дълги и силно нагънати каналчета. Дължината на едно каналче е 30 см, а общата им дължина в едни семенник е около 300 мм.

    Стените на каналчетата се състоят от клетки, които непрекъснато се делят и умножават. Една част от тях се превръщат в полови клетки – сперматозоиди. Зараждането на сперматозоиди се извършва непрекъснато като започва през пубертета и продължава през целия живот на индивида и бавно угасва с годините на старостта.

    Мъжките полови клетки – сперматозоидите, имат характерна форма. Състоят се от главичка, средна част – шийка и опашка с дължина 0,5 мм. В овалната главичка се намира клетъчното ядро. То носи наследствената информация, вложена в зиготата като „мъжки“ наследствен дял. Ядрото е обградено от тънък слой цитоплазма и мехурче – акрозома, която играе важна роля при оплождането. Акрозомата съдържа ензими, които разтварят обвивката на яйцеклетката. Шийката е много къса. Опашката е многократно по-дълга от главичката и осъществява активни движения. В началната си част протежава голям брой митохондрии и играе ролята на двигател на сперматозоида. Така клетката се придвижва бързо в подходяща среда.

    Освен производството на полови клетки, семенниците взимат участие и в образуването ив отделянето в кръвта на мъжкия полов хормон тестостерон. Той се секретира от специални клетки, разположени в съединителната тъкан между семенните каналчета.

    Надсеменникът, както показва името му, представлява силно нагънат канал, дълъг около 6 м, чийто край преминава в семеотводния канал. Той прилепва плътно до семенника и има форма на качулка, поставена върху него.

    В надсеменника сперматозоидите окончателно стават годни за оплождане. Тук те придобиват нужната енергия за дългия път, който им предстои да изминат.

    Семеотводният канал започва от края на канала на надсеменника, преминава в коремната кухина и се спуска по задната повърхност на пикочния мехур. Има дължина 40-50 см и е с дебели стени, богати на мускулни влакна. Там се съединява с отвеждащия канал на семенното мехурче и преминава през простатната жлеза, която се влива в пикочния канал. Последният върви по долната страна на пениса и е едновременно път за урината и за семенната течност. През пикочния канал в едни случаи преминава урина, а в други – семенна течност, но никога двете едновременно.

    Пикочният канал има два сфинктера – мускулни пръстени. Те служат за задържането на урината в пикочния мехур и не позволяват проникването на микроорганизми в него. Пикочният канал е покрит с лигавица, богата на множество малки жлези. Те отделят слузест секрет, изпълняващ зашитна функция.

    Семенните мехурчета са две овални образувания, разположени над простатната жлеза, между пикочния мехур и дебелото черво. Отводящите им каналчета се вливат в семения канал. В тях не навлизат сперматозоиди. Секретът, който отделят, увеличава подвижността на сперматозоидите и тяхната жизненост. Той представлява по-голямата част от семенната течност. Белезникавият секрет, който семенните мехурчета отделят, съдържа простата захар фруктоза. Тя осигурява на сперматозоидите допълнителна енергия, необходима за придвижването в женските полови пътища до срещата им с яйцеклетката.

    Простатната жлеза се намира под пикочния мехур и има формата на кестен. Тя обхваща началото на пикочния канал. Простатният секрет създава благоприятна среда за сперматозоидите, улеснява изпълнението на основната им функция. Секретът на семенното мехурче и на простатната жлеза образуват семенната течност, в която сперматозоидите се придвижват активно. Семенната течност – спермата има алкална реакция, която осигурява оптимални условия за жизнеността на сперматозоидите.

    При едно семеизпразване (еякулация) се изхвърлят 2,3-3,5 мл сперма. Това е течността, която се отделя при полово възбуждане (оргазъм) и съдържа сперматозоиди, секрети на семенните мехурчета и на простатната жлеза. В 1 мл сперма има 100 млн. Сперматозоиди. При 50% от мъжките индивиди това количество е между 20 и 40 млн./мл. Под 20 млн./мл на практика мъжете са стерилни.

    Мъжкият полов член – пенисът е копулативен орган. Състои се от глава, шийка, две пещеристи тела и едно гъбесто тяло, през което минава пикочния канал. Предната част на гъбестото тяло се разширява и образува главичката на пениса. На върха и се намира отвора на пикочния канал. При напълване на кухините на пещеристите тела с кръв половият член се уголемява и втвърдява. Състоянието се нарича ерекция.

    Пенисът е покрит от много тънка и подвижно свързана с подлежащите тъкани кожа (*богато снабдени с нервни окончания; при тяхното дразнене се получава полова възбуда). Напред тя достига до шийката и образува двойна гънка, наречена препуциум. Той се прикрепва към долната повърхност на главичката чрез юздичка. При отпуснато състояние на члена препуциумът покрива главичката. На вътрешната повърхност има голям брой мастни жлези, които отделят гъст секрет с характерна миризма.

    Към вторичните полови белези у мъжа се пречисляват: окосмяване под мишниците, в срамната област и по лицето; промяна в гласа – става по-дълбок, понякоа „дрезгав“; характерно развитие на скелета и на мускулната система и отлагане в коремната област на подкожна мастна тъкан.

    Половите органи при жената, като и при мъжа, лежат в малкия таз или са прикрепени към него чрез съеднинителна тъкан, сухожилия, мускули и кожни гънки. Според разположението им те са вътрешни и външни. Половите органи също представляват първичните полови белези на жената. Вътрешните полови органи са яйчници, маточни тръби, матка, влагалище; външните са големи срамни устни, малки срамни устни, клитор и лонно възвишение.

    Яйчниците са женските полови жлези. Те са чифтни овални тела с големината на бадем (3-5 см). Разположени са от двете страни на матката, в долната част на коремната кухина. В яйчника се осъществява овогенезата, т.е. узряването на яйцеклетките. В яйчниците се наблюдават два основни вида клетки. Едните образуват женските полови хормони – естрогени, главно естрадиол. Вторият вид клетки са яйцеклектите. Яйцеклетката е голяма неподвижна клетка, която освен плазмена мембрана има още две обвивки със защитна функция. Вътрешността и е изградена от цитоплазма и ядро. Всяко новородено момиче носи в яйчниците си около 400 хил. Яйцеклетки. От тях през периода на полова зрялост на жената между 10 и 50 години узряват около 400.

    Нормално двата яйчнка се редуват при отделянето на яйцеклетки.

    През първите 10 години от живота яйцеклетките са в покой. Полови хормони в тази възраст не се отделят. Едва през пубертета яйчниците се уголемяват и произвеждането на полови хормони започва. На всеки 28 дни те отделят обикновено по една зряла яйцеклетка. В яйчника тя е заобиколена от голям брой придружаващи клетки. Една част от тях се разполагат около яйцеклетката, а други образуват мехурче, което нараства и се изпълва с течност. Тази структура се нарича Граафов фоликул. Той постепенно се придвижва към повърхността на яйчника и силно я издува. Когато яйцеклетката узрее, мехурчето се пука и тя заедно с клетките, които я обгръщат, попада в маточната тръба.