Мрежови комуникации

  • Мрежови комуникации

     

    Дейността на мрежата се състои в изпращане на данни от един компю­тър към друг. Този процес може да бъде разделен на следните подзадачи:

               Разпознаване на данните

               Разделяне на данните на лесни за управление части

               Добавяне на информация към всяка от тези части, с цел да се:

    • Определи местонахождението на данните

    • Обозначи техния получател

    • Добавяне на съгласуваща и коригираща информация

    • Поставянето на данните в мрежата и изпращането им към получателя

    Мрежовата операционна система следва стриктно определени процедури при изпълнението на всяка подзадача. Тези процедури се наричат протоколи или правила на поведение. Те управляват всички подзадачи до успешното им изпълнение.

    Необходимостта от въвеждането на стандартни протоколи възниква, за да се осигури комуникация между хардуерните и софтуерните компоненти, произведени от различни компании. Има два основни стандарта: OSI моделът и неговата модификация, наречена Project 802.

    Ясното разбиране за това, какво представляват тези модели, е първата много важна стъпка в осмислянето на техническите аспекти от работа­та на мрежата.

     

    Моделът OSI

    През 1978 г. Международната организация по стандартизация (International Standards Organization - ISO) представи набор от спецификации, описващи мрежовата архитектура, за свързване на различaващи се устройства. Целта беше създаване на взаимно отворени системи, използ­ващи уеднаквени протоколи и стандарти за обмен на информация. През 1984 ISO издаде преработен модел и го нарече Open SystemInterconnection Model (модел за отворена връзка между системите), или за по-кратко – OSI модел. Този модел се наложи като международен стан­дарт. Той служи за ръководство при изграждането на компютърни мрежи.

    OSI моделът е най-известното и най-широко използвано ръководство, описващо мрежовите среди. Той осигурява описание на това как мрежовият хардуер и софтуер работят съвместно в отделните слоеве, за да направят комуникирането възможно.

     

    Слоеста архитектура

    OSI моделът е архитектура, която разделя мрежовите комуникации на седем слоя (layers). Всеки слой обхваща различни мрежови действия, компоненти или протоколи.

    Слоевете определят различните функции и услуги на отделните нива:

               Всеки OSI слой има добре дефинирани мрежови функции, които кому­никират с функциите на двата слоя, намиращи непосредствено се под и над него. Например сесийният слой трябва да може да комуникира с транспортния слой и с представителния слой. Най-долните слоеве - първи и втори - дефинират физическата среда (Physical Media) и свързаните с нея задачи, като например поставянето на битовете от данни в мрежовата адаптерна карта и кабела. Най-горният слой дефинира достъпа на приложенията до комуникационните услуги.

               Колкото по-висок е слоят, толкова по-комплексна е изпълняваната от него задача.

               Всеки слой извършва някаква услуга или действие, което подготвя данните за изпращането им по мрежата до друг компютър.

               Слоевете са разделени един от друг чрез граници, наречени интерфейси. Всяка заявка се подава от единия слой през границата (интерфейса) към следва­щия слой. Всеки слой е изграден на базата на стандартите и действията на слоя под него.

     

    Взаимодействия между слоевете на OSI модела

               Целта на всеки слой е да осигури услуги за съседния, по-висок слой, и да го освободи от подробностите по начина на реализиране на тези услуги.