Мотивът за безграничната обич в Ралица и Под игото

  • Мотивът за безграничната обич в романа  „Под игото” от Иван

    Вазов и поемата „Ралица” от Пенчо Славейков

     

     

     

    Големите поети и писатели са ярки творчески индивидуалности. Но в своята самобитност имат нещо общо – те израстват на основата на традицията, като я надмогват, зареждат я с ново художествено виждане , с непознати етически търсения. Вазов и Славейков са представители на две различни епохи , с различни добродетели и възгледи. Именно различията ум ги правят толкова колоритни и интересни за съпоставка. Отразяващият с трепет предосвобожденската действителност Вазов, намира допирна точка с отричащия го Славейков, представител на модернизма , чрез представената романтична картина в романа  „Под игото” и неосъществената любов в поемата „Ралица”.

     

    Различни по своята същност, двете творби поддържат един мотив – за безграничната обич на двама души, помрачена от обстоятелствата, но все пак нетленна и истинска. Въвеждайки образът на българското село като фон, авторът изгражда представа за тогавашния бит и взаимотноошения. Фолклорното начало е отразено чрез типични сюжетни ситуации , образи и стилистични похвати. Избирайки за основна , трескавата подготовка за въстание, Вазов по-скоро разяснява тогавашната обстановка , за разлика от Славейков, който насочва вниманието си към сферите на човешката душевност. Смъртта се явява кулминация и в двете творби. В Славейковата поема тя заема върхова позиция в композиционен план, а в „Под игото” тя се явява следствие от борбата за една велика кауза. Водеща сила, обаче е любовта и дори след смъртта, тя продължава да съществува , носейки със себе си спомен за незабравимите дела и множеството препядствия, които е успяла да премине.

     

    „Под игото” е първият български роман , публикувам през 1894 година. Неговата тематична основа е определена от автора още в подзаглавието на произведението – „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението”. Романът представлява разказ за националния живот в точно определен момент от развитието му, когато народният дух се пробужда и самоосъзнава, когато хората, уморени от потисничесвото се готвят за бунт, за да докажат пред света , че съществува една велика нация – българите. Погледнато социално – психологически , произведението показва също и патриархалното устойство на обществото, с неговите социални  норми и потребности. Героите в романа притежават жизнена устойчивост. Те са предразположени към крайни емоционални и психологически изживявания, но за сметка на това са надарени с доброта, отзивчивост и всеотдайност към каузата – да се избавят от османското робство с цената на всичко, дори със собствения си живот. Вазов създава също и патриархална родова атмосфера, както и традициите и обичайте на българското семейство. Чорбаджи Марковото семейство е пример за това . Той е баща на многобройната си челяд и загрижен както за тях, така и за нахлулия в двора им беглец – Иван Краличът , или както е истинското му име – Бойчо Огнянов.

     

    Името му издава неговата енергия, жертвоготовност и ревоюционен дух. Героят се явява подбудител на ревоюционните процеси и в голяма степен двигател. Неговата мисия е да спечели сърцата и умовете на новите съграждани. Под обаянието на Огнянов е и чорбаджи Марко, и дякон Викентий, и скромната Рада, поела пътя на бунтовничеството.

    Освен всичко ,  той притежава висока човешка и революционна съвест. Честно и доблестно разкрива пред любимата си Рада кой е, какъв е , от къде идва и с какво дело се е захванал, а след поражението , с риск за живота си , макар че се смята за измамен от нея, се хвърля сред пламъците на Клисура, за да я спаси. Огнянов помага безусловно на своята любима, когато се провежда годишният изпит на нейните ученички. По този начин печели уважението на децата, Рада Госпожина и цялото село, за което този изпит е събитие.

     

    Образът на Рада Госпожина е пленителен и обаятелен. Тя е „високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице”. Тази нежна девойка, унижавана и обиждана от чуждите хора, крие в себе си изключителна морална сила. Рада възприема идеята за въстанието под въздействието на любовта си към Бойчо и като резултат от високо нравствените народни принципи, които носи в себе си. Тя открива сърцето си с чувство на възхищение и уважение както към човека, така и към ревоюцията.

    Тук сякаш любовта остава на заден план , измесетна от бурните утреми на геойте да се избавят от турското иго. Но тя заема важна позиция в междуличностните отношения на хората. Любовта, традиционна теория на романтичното, става проявител на конвенционалното у Огнянов, възприеман още като Вазов рицар. Наистина, той се свързва с Рада неформано, без благослова на църквата и обществото, но и в тази връзка е порядъчен. В навечерието на въстанието героят се обръща към своята любима с думите: „Искам, ако умра, да знам, че ти оставаш поне честна жена пред Бога и пред хората ... Когато дойдеш в Клисура, аз ще повикам свещеника да ни венчае и благослови и там ще помислим за твоето обезпечение”. Това затвържада обичта и загрижеността му към нея. Бойчо и Рада крият връзката си в тайна , за да не предизвикват злословието на хората, понеже и двамата работят като учители.

     

    Тези два образа пасват отлично един на друг. Имат еднакви възгледи и са готови да  загинат в името на майка Бълагрия. Въпреки, че основната идея  за създаването на романа е съвсем друга, читателят става свидетел на една чиста и непорочна любов , между две души, борещи се с несгодите и пренебрегващи собствените си нужди, за да помогнат за избавянето на родината си от потисниците. Дори накрая, преминали доста беди , те са заловени заедно с лекаря Соколов, и жестоко убити. Останали верни един на друг, те не се разделят и не се предават, знаейки че ги чака сигурна смърт. Любовта им остава вечна, запечатана в съзнанието на всички, които са прочели романа.

     

    С по - различен сюжет и послание, но със същия мотив, бихме могли да разгледаме поемата „Ралица”. Тя е двупластово произведение, в което открояваме събитиен и психологически план, но освен това състоянията на личността са в хармония с природните и битовите картини. Именно това е типично за Пенчо Славейков и неговото модернистично творчество.

     

    Поемата утвърждава добродетелите на една българска девойка. Нейният образ максимално се доближава до образа на Рада. Ралица е бедно момиче, сиротно чедо , притежава неповторима красота, също като героинята от „Под игото” .

     

     

    Като оназ вечерница в небето,

    една бе в село Ралица девойка.

    .......................................

    Че мъдрият й поглед бе западнал,

    като мъгла на всички на душата