Морски течения, земетресения и атмосфера

  •  

    Нов Българскитеи Универст

    „Природа и култура”

     

     

     

     

     

     

    Точка Б:

    1.    Морски течения

    2.    Земетресенея. Земетресенията в Българея.

    3.    Атмосфера и промени в климата.

     

     

     

     

     

    Морски течения:

     

     

    Морските течения или океанските течения се нарича непрекъснатата циркулация на водата.Те имат определена посока и скорост. Океанските течения образуват циркулационни кръгове и имат ключова роля в преразпределението на топлината по Земята. Най-често се определят от факторите, които могат да ги предизвикат.

    Първите са плътностни, те зависят от разликата в плътността на водните маси по хоризонтала, а тя (плътността) се определя от температурата и солеността.

    Ветрови-предизвикани са от треинето на въздушните и морски маси, а дрейфовите, от спирането на вятъра.Измерват се във възли, а образуването им варира от 6 до 20 часа. Ветровете движат повърхностните океански води, когато вълната се разбие в крайбрежието, тя разрушава бреговете, пренасяразрушените частици и ги отлага(така се образуват дюните). Интересен такъв пример е варовикова скала на крайбрежието Дорсет, Южна Англия, където поради непрестанната дейност на вълните, скалите са се издълбали и са придобили формата на арка.

    Приливно-отливни – причината за тях е гравитацията на Луната, предизвиквайки ритмични изменения на морското равнище два пъти в денонощието. С отдалечаване от брега скоростта им намалява, но никога не може да стане нула. Посоката маже да се измени до 360 °, а в близост до брега придобиват реверсивен характер, т.е. изменят посоката си на 180°.

    Други видове са бароградиентни, отточни и компесационни- предизвикани от наклона.

    Друг критерии по който се квалифицитат е продължителността на действието. Те биват: постоянни (пасатните); периодични (приливите и отливите) – повторят се през определен интервал от време; временни; непериодични;

    По дълбочина на разпределение(вертикално): повърхностни; подповърхностни; дълбочинни; придънни;

    По характер на движение: праволинейни; криволинейни; циклонични; антициклонични;

    По физични свойства:

    Топли- те се движат от Екватора към полюсите. Пренасят топлина от горещия пояс, която оказва затоплящо и овлажнявощо влияние на климата по крайбрежията на континентите.

    Студени- те се движат от полярните области към тропиците и ефектът им е охлаждащ.

    Неутрални- те не влияят по никакъв начин на климата.

    Някой от морските течения не са никък безобидни. През 2007 година, близо до остров Санторини потъна корабът „Морски диамант”, а за причина е посочено морското течение и невъзможността да се реагира на време.

    От друга страна морската енергетика е изключително полезна за една страна, както от икономическа гледна точка, така и погледнато природосъобразно. Хидроенергетиката се определя с това, че използва кинетичната енергия на движещата се вода. Огромни количества вода се издигат и спускат и именно това вълново движение носи огромната енергия. Технологията за извличане на енергията от морските вълни се определя от два основни подхода при строителството на електроцентрали. Единият е с изграждането на брегови централи, които използват енергията на прибойните вълни, а другият е чрез овшорни електроцентрали потопени изцяло в морето, но в близост до брега.

    След тези два примера е много трудно да се отредели дали влиянието на морските течения е по-скоро положително или по-скоро отрицателно. Все пак водата е една стихия, която може да е много разрушителна и пагубна, но когато се използва с мярка и предпазливост е в голяма полза на човечеството. Според мен построяването на тези електроцентрали е стъпка напред в развитието както на хората, така и на технологиите. В миналото са се молили на боговете да изпращат дъжд за посевите им, морето да не е бурно, а днес ние сме насочили сили в технологиите, мислейки как да превърнем безполезното в полезно.

     

     

     

     

     

     

     

     

    Земетресения:

     

     

    Земетресението е раздвижване на земната кора, предизвикано от наместването на скалните пластове. Например при сблъсък на две плочи е възможно по-тежката да се подпъхне под по-леката и да я издигне. Когато плочите се раздвижат, заемайки ново положение, това освобождава енергия, която предизвиква земетресение. Хипоцентърът е мястото, където се заражда земетресението и той никога не е на повече от 65-70 км под повърхността. Мястото на земната повърхност, точно над хипоцентъра се нарича епицентър. Именно там се усещат най-силно трусовете. Сеизмичните вълни, разпространяват енергията на земетресението. Известни са няколко вида: първични надлъжни, при тях скалните маси се притискат и разтягат; вторични напречни, при които скалните се огъват вълнообразно; повърхностни, движението им е кръгово и причиняват големи щети.

    Земетресенията се делят на тектонски и вулканични, а по дълбочина на хипоцентъра на плитки, междинни и дълбоки. Счита се, че най застрашени от земетресения са районите разположени на границите на литосферните плочи. Не е изключено да се прояви и силно земетресение в центъра на литосферната плоча. Пример за такова е земетресението в Индия през 2001 година,акогато земетресението не освободи цялата енергия следват затихващи трусове.