Морфология на вълшебната приказка

  • Всъщност с тези въпроси Проп преповтаря глъвоблъсканиците, над които е разсъждавал едва ли не всеки по-сериозен изследовател на фолклора. Той много добре знае, че “най-често повтарящите се, най-ярките форми са един вид приказен канон. Има интернационален канон има и национални форми, специфично индийски, руски, немски, а има и провинциални форми: северни, новгородски, пермски, сибирски и пр. Най-накрая, има форми, разпределящи се по известни социални категории: войнишки, ратайски, полуградски” (с.115).

    Фактически всички въпроси би трябвало да доведат до разрешаването на най-важния нерешен проблем - проблема за  приликите между приказките от целия свят. (с.29), категорично заявява ученият, с което дава заявка за следващия етап  на изследователската си работа. Очевидно начинът, по който ще се решава проблемът, е нов: “Историк, неизкушен от морфологичните въпроси, няма да види прилика там, където я има наистина, той ще пропусне важните, но незабелязани съвпадения, и обратното - там, където се предвижда сходство, специалстът-морфолог може да докаже, че сравняваните явления са съвършено хетеронимни.” (с.29)

    Става ясно, че след като е очертал общата анатомия на жанра, представил е модел на синхронен анализ, Проп ще търси нови предизвикателства. Следващата насока в изследването трябва да отговори въпроси от рода на: как този модел се проектира в диахронно измерение, как структурната еднотипност би могла да кореспондира с генеалогичната  праоснова на вълшебната приказка?

     

     

     

     

     

     


    Проп, В.Я. Морфология на приказката, С.,1995, с 9. Всички отпратки в текста ще правим по това издание, като за улеснение  ще отбелязваме само конкретната страница.