Морфология на вълшебната приказка

  • Действията на приказничните персонажи, които имат отношение към цялостния сюжет, Проп нарича функции. “Под функция се разбира постъпката на действащото лице, определяна от гледна точка на неговат значимост за хода на действието.”(с.33)

    Важно уточнение е, че “функциите трябва да се определят независимо от това на кого ще припишем тяхното изпълнение, как и по какъв начин се изпълняват”, (с.87). И още, “за постоянни, устойчиви елементи на приказката служат функциите на действащите лица, независимо от това от кого и как се изпълняват. Те образувато сновинте съставни части на приказката.” (с.36)

    Всъщност именно “функциите на действащите лица са сновинте части на приказката.” (с.36)

    Освен това “Всички вълшебни приказки са еднотипни по своя строеж” (с.36), доколкото “последователността на функциите е винаги еднаква.” (с.34) Привличането на материал може да бъде спряно в този момент, в който се забележи, че новите прикзаки не дават повече функции. Разбира се, изследователят е длъжен да предвиди голям контролен материал. (с.36)

    Съвсем според математическо-редуктивистичната логика на подхода се подразбира, че “числото на функциите, известни а вълшебната приказка, е ограничено”. Ни повече, ни по-малко, а точно 31.  Интересно е да отбележим, че всъщност ограниченият брой на функциите не е оспорен във фолклористиката. Обсъжда се само точното число. Греймас например води “тежък” научен спор с Проп: Основният му довод е, че функциите не са 31, а 29.

    Не знаем дали разликата е толкова драматична. Бихме приели без особено притеснение изчислението на точния брой типове постъпки на действащите лица. По-важното е друго - че на пръв поглед това, което извършват персонажите, е безкрайно многообразно, но типологически се свежда до някаква константа.

    Действията и функциите на действащите лица не се изменят, варират само названията (а с тях и атрибутите) на персонажите. Приказката нерядко приписва еднакви действия на различни пероснажи. Това дава възможност  да изучаваме приказката по функциите на действащите лица. Повторяемостта на функциите е поразителна. (с.31). Връзката между тях,  последователността на функциите не е случайно явление. Персонажите на приказката, колколто и да са разнообразни, много често правят едно и също. Персонажите може и да са много, но функциите им са много малко. (с.32)

    Именно това е част от обяснението за двоякото качество на вълшебната приказка: от една страна, нейното поразително многообразие, пъстрота и колоритност, а от друга, нейното не по-малко поразително еднообразие и нейната повторяемост. с.32

     

    И така, оказва се, че многообразието на приказката може да се сведе до едта доста изчистена схема. Ход (общ за инвариантния модел на приказката, винаги с щастлив край), седем типа персонажи, които се разпределят според постъпките си. А те също са числово фиксирани - около трийсетина на брой. Цялото многообразие на постъпки и действащи лица се гради върху няколко основни елемента.

    Има нещо интригуващо в тази математическа изчистеност. Бихме могли да потърсим аналогии между схемата на вълшебната приказка, анатомично анализирана от Проп, и други сфери на човешката духовна дейност, в които видимото многообразие е резултат от комбинации и конфигурации на няколко градивни елемента. Цялото многообразие от звуци, мелодии, стилове, жанрове в музиката се гради върху седем основни тона, Цялата вселена от думи, изречения, литературни произведения, словесни баталии, въздействия и взаимодействия се гради върху ограничения набор от звуци, писмено фиксирани като букви (все около трийсет на брой в различните азбуки).

    Искаме да отбележим нещо, което обикновено съществува като потенциален въпрос към този тип четене на прикзката. Правим уговорката, че “медицинският поглед”, “лабораторното изследване под мискроскоп” съвсем не означват пренебрегване на естетическите стойности и възможността за емоционално съпреживяване при  срещата с който и да било художествен продукт. Отново ще потърсим съпоставка с архитектурата или с музиката например. Познанието за устройството и строежа на някоя сграда далеч не означава неглижиране на възможността наблюдателят да оценява външната й красота, да се радва на прецизността на изпълнението, на обаятелността на замисъла, на майсторството, сръчността, пр. Познанието за математическата точност на законите на хармонията, подчиняващи най-изящните и емоционални музикални произведения, не влиза в никакъв ковынфликт с  умението на слушателя да се наслаждава естетически и да изживява емоционално въздействието на звуците.

    Всъщност Проп успява да разгради приказката до конструиращите я, невидими с просто око, “тухлички”, “клетки”, “основни цветове”, “химически елементи”. И да предложи “технология” за успешното им композиране - така че да се получи продукт, който е лесноусвоим за човешките художествени очаквания. По някакъв начин моделът на Проп е индикация за психологическите нагласи, за очакванията, предпочитанията и границите на човешкото въображение. В определен смисъл бихме приели, че този модел е е добре работеща “матрица” за изработване на успешни художествени продукти. При добро желание можем да открием повторяемостта му в немалко касови  филми,  бестселъри, сериали и пр. Дали създателите им са чели “умно” теоретични изследвания за структурата и еднотипността на приказката или носят приказничните конструкции интуитивно в съзнанията си, е отделен (макар и немаловажен) въпрос.

    Как да си обясним  тази ефективност и ефикасност на модела? С някаква обща нагласа, настройка, кодова структурираност на човешката психика? С наличието на някакакъв общ, почти компютърен модел, предопределящ закономерностите, които обуславят художествените нагласи, очаквания и предпочитания? (Ще си позволим да направим аналогия с реалната компютърна схема - тя също е изградена върху много “прост” модел: бинарната  опозиция 0-1 е в основата на безбройни комбинации, които произвеждат огромно технологично разнообразие. И което в крайна сметка влиза в досег и променя живота на всеки от нас. Да напомняме ли почти анекдотичната случайност на находката, свързана с раждането на компютърния прародител: в съзнанието на Джон Атанасов се появява съдбоносното за следващите поне десетилетия хрумване точно когато гледа каса с празни и пълни бутилки. Именно аналогията с нейната проста организация, (членение празно-пълно, 0-1) му подсказва идеята за формулата, която стои в основата на ... на какво ли не - на всички нови информационни технологии, глобални мрежи, културни трансформации, преобръщания на стереотипи, представи за комуникации и граници....)

    Въпросът за еднообразието в многообразието, за безкрайния брой комбинации на ограничен брой устойчиви елементи (компонентни) има и още едно измерение. Става дума за отдавна забелязаната и обширно коментирана тема за интеретничнтостта на приказните сюжети. Не само че приказничната “матрица” е еднаква в общия си силует навсякъде по света. Оказва се, че сходни сюжети се разказват в територии, чието населения никога не са влизали в  каквито и да било отношения помежду си.