Морфология на вълшебната приказка

  • 1. Кръгът на действие на антагониста (вредителя). Обхваща: вредителство, бой, преследване; 2. Кръгът на действие на дарителя (снабдителя). Обхваща: подготовка на предаването на вълшебното средство, снабдяването на героя с вълшебното средство; 3. Кръгът на действие на помощника. Обхваща пространственото преместване на героя, ликвидирането на бедата или недостига, спасяване от преследване, решаването на трудните задачи, трансфигурация на героя; 4. Кръгът на действие на царкинята (търсения персонаж) и нейния баща. Обхваща: даване на трудната задача, жигосване, изобличавне, разпознаване, сватба. Царкинята и баща й не могат да бъдат точно разграничани по функциите, които изпълняват. На бащата най-често се приписва задаването на трудните задачи. Той също така често наказва и заповядва да бъде наказан фалшивият герой; 5. Кръгът на действие на отправителя. Той обхваща само отпращането; 6. Кръгът на действие на героя. Обхваща потегляне в търсне, реакция на искането на дарителя, сватба; 7. Кръгът на действие на фалшивия герой обхваща: потегляне в търсенето, реакция на искането на дарителя - винаги отрицателна, и в качеството на специфична фувнкция - лъжлинви претенции.” (с.103)

    Оказва се, че в приказката има седем типа действащи лица.

    Освено това има специални персонажи за връзка (молители, доносници, клеветници и пр.) (с. 104)

    Тук би трябвало да споменем и въпроса за разпределението на кръговете на действието между персонажите.

    Възможностите са три:

    1. Кръгът на действие в точност съответства на персонажа.

    2. Един персонаж обхваща няколко кръга на действие (най-често съвместява функициите на дарител и помощник. Бащата, който пуска сина си и му дава тояга, е едновременно и отправител, и дарител. Особено проучване изискват благодарните животни. Те започват като дарители (молят за помощ и пощада), после се оставят на разпореждането на героя и стават негови помощинци.

    3. Обратен на този случай: един кръг от действие де разпределя между няколко персонажа. Например, ако змеят е убит в битка, то той не може да преследва героя. За преследването се въвеждат специални персонажои: жените, дъщерите, сестрите, тъщите на змея - т.е. роднините от женски пол, които изиграват докрай ролята на вредители. (с.105)

     

    Напомняме, че според Проп качеството функционира като живо същество. По такъв начин живите същества, предмети и качества от морфологична гледна точка, построена върху функциите на действащите лица, трябва да се разглеждат като равнозначни величини. (с.107) По-удобно би било да назовем живите същества вълшебни помощници, а предметите и качествата - вълшебни средства, макар те  да функционират еднакво. (с.108) Вълшебното средство не е нищо друго, освен частна форма на вълшебен помощник Един от най-важните атрибути на помощника е неговат веща мъдрост.

    Да отбележим нещо важно. Героят е само един. Познава се по това, че трябва и е в състояние да изпълни трудните задачи. Не по това, че движи хода на действието, нито по по-значимото си присъствие. Даже понякога действието се движи повече от антагониста или от царкинята и нейния баща, които задават задачите, а героят побеждава не заради собствените си усилия, а благодарание на вълшебния помощник - което недвусмислено означава някаква пасивност от негова страна. В народната приказка няма  главни и второстепени действащи лица. (Отбелязваме, че в българския превод се среща уточнението „главен герой”, но такова ронятие няма никъде в оригиналния текста, включително и в пасажите, в които преводачът е добавил очевидно „нещо от себе си”.) Всички са еднакво важни за събитията, които се случват. За приказката всички действащи лица са еднакво важни от гледна точка на хода на действието. При липсата на който и да е елемент цялото би се разпаднало.

    И тук всъщност е поредната специфика на фолклорната приказка. Вместването на определен персонаж в съответния кръг от действащи лица не зависи нито от мястотото и значимостта на поведението му за “развитието на сюжета”, нито от качествата на характера или от моралните му достойнства или пороци. Още по-малко от мотивацията, който ръководи постъпките му. По този повод напомняме, че действията на персонажите от приказката за продиктувани единствено от хода на действието. Не от някакви лични или психологически подбуди. Героят побеждава не защото е добър, а защото се справя с изпитанията. Ръководи го не любовта към принцесата (много трудно могат да се намерят приказки, в които въобще се спонеманава за любов), нито някакви рицарски добродетели и стремеж към справедливост. Ето няколко възлови изречения, които подкрепят тезата. “Повечето от постъпките на персонажите са продиктувани от хода на действието” с.98; “Въобще се забелязва, че чувствата и намаренията на действащите лица никак не се отразяват върху хода на дейстивето.”  (с.102); “Мотивировките, формулирани с думи, въобще не са свойствени за приказката” (с.99); “Мотивировките принадлежат към най-непостоянните и неустойчиви елементи на приказката.” (с.98)

    Кои тогава са устойчивите елементи? Кое определя вместването на даден персонаж в съответния кръг от действащи лица, след като чувствата и намеренията са без значение за постъпките му?

    Единственото, което има значение, са действията му, разположени спрямо предварителната предначертаност на сюжета, спрямо “диктата” на предзададената логика на приказниячния ход/код. Героят се познава по това, че изпълнява трудните задачи. Антагонистът преобладаващо вреди. Дарителят снабдява героя с вълшебното средство - независимо дали  е доброжелателно или злосторнически настроен към героя. Ето какво казва Проп по този повод: Баба Яга играе роля на неволен (даже “противоволен” помощник). В началото тя е враждебен дарител, после става неволен помощник. Баба Яга, която е похитила момчето, след това го е затворила в печката, бива обрана от самото момче (открадва й вълшебната кърпичка), съвместява в себе си функциите и на дарител, и на помощник (неволен, враждебен). Така отново се натъкваме на явлението, че волята на персонажите, техните намерения не могат да се считат за съществен признак при определянето им. Важното е не какво искат да направят, не чувствата, от които се ръководят, а техните постъпки, оценени и определени като такива от гледна тчока на тяхното значение за героя и за хода на действието. Получава се същата картина както и при изучавенето на мотивировките: чувствата на отправителя - враждебни, неутрални или приятелски, не влияят на хода на действието. (с.106).