Морфология на вълшебната приказка

  • ВЪЛШЕБНОТО ЕДНООБРАЗИЕ В ПРИКАЗНОТО МНОГООБРАЗИЕ. МОРФОЛОГИЯ НА ПРИКАЗКАТА И АНАТОМИЯ НА  ХУДОЖЕСТВЕНАТА  Й СТРУКТУРА. МОДЕЛЪТ НА ПРОП

    В АНТРОПОЛОГИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

     

     

     

    Изключително красиви принцеси, неземно обаятелни принцове, летящи змейове, тикви, които се превръщат в карети, говорещи и благодарни животни,  злосторни вещици, замъци, населени с чудновати същества, жаби, които се преобразяват в графове, омагьосани и страховити, но добри и благородни чудовища, умопомрачително зли магьосници, феи, които с лекота прелитат между реалното и нереалното - въобще - очарователен, фееричен, прекрасен, удивителен, поетичен - и преди всичко разноцветен, многобагрен и разнообразен свят - най-общо бихме казали, че именно така фигурира приказката в общественото съзнание.

    Как иначе - приказки се разказват по цялото земно кълбо - поколение след поколение, в продължение на векове. Което предполага милиарди разкази, интерпретации, образи, неограничени пространства за полет на въображението и  за въобразяване на какви ли не светове.

    Освен че е невероятно красив и разнонобразен, жанрът приказка се отличава с някои неотменими особености според неизкушеното съзнание на средностатистическия читател/слушател/разказвач/възприемател/зрител. Първо, доброто винаги побеждава. Второ главният герой задължително е умен, красив, честен, справедлив, добър. Понякога страда незаслужено, но в края на се оказва възнаграден за благородните постъпки, с които се е проявил като цялостен и психологически издържан характер. Трето, разбира се, любовта винаги тържествува.

    Малко по-изкушеният читател би открил грешки и би “подчертал” като неточни поне по няколко думи в дотук представената картина.

    Увереността, че се “подчертава” неправилно обаче трябва да има някаква обосновка, основателни аргументи. Затова първо трябва да сме сигурни в надеждността на основата, върху която сме стъпили, в стабилността на координатната система, която  разполагага приказката в определена конфигурация.

    Всъщност да тръгнем именно оттук. Какво всъщност ще разбираме под вълшебна прикзка? Кои са жанровите разграничители? Веки разказ, в който стават някакви чудеса ли? Ако е така,  много лесно можем да сложим под “шапката” на вълшебна приказка легенди, предания, басни, всякакви наративи с елемент на фанстастичност - въобще всичко от фолклорната проза, в което се забязва елемент “чудесно” (“чудо”). Историята на фолклористиката е преминала през какви ли не опити за научно стистематизиране и обособяване на жанра, при които изследователите неизбежно са се сблъсквали със сериозни трудности.

    Точно с с очертаването на контурите на жанра се захваща и В.Я. Проп. Поради прегледността на схемата, която предлага, и заради продуктивността на метода му тук ще представим накратко някои от основните опорни точки в неговата теория.

    Че учените много са се лутали в извеждането на убедителни критерии е ясно за всеки, който се е захванал да чете произволно подбран  опит за жанрова систематизация на фолклорните текстове. Самият Проп съзнава и заявявава с обосновано самочувствие, че изследванията преди него са имали предимно “философско-дилетантски характер”.. Първата причина за това, естествено, е в пъстротата и многообразието на приказния материал. При това положение е много трудно да се постигнат яснота в постановката и прецизност на решението. За да се получи нещо убедително, е необходимо да се вземе пример от точните науки: Докато физико-математическите науки притежават стройна класификация, единна терминология, усъвършенствана методика, ние не притежаваме нищо подобно (пак там). Когато се търсят надеждни ориентири за таксономизиране, трябва  да е ясно кой е делитбеният критерий - строежът и съставът, произходът, или процесите и измененията, на които биват подложени заобикалящите ни предмети и явления. Смесването на критериите може да доведе до голяма бъркотия. Вярната класификация е е от първите стъпала в научното познание. От правилната систематизиране зависи цялото по-нататъшно изследване (с.12). Освен това, за произхода може да се говори едва след като съответното явление е било вече описано. (пак там). “Морфология на приказката” заявява, че ще заеме от ботаниката метода на изследване, където под морфология се разбира учението за съставните части на растението, за отношението им една към друга и към цялото, с други думи - учението за строежа на растението.(с.5)

    След като е уточнил, че разковничето за търсенето на стабилна отправна рамка е в мотодите на изследване, а не в обема на материала, (с.11) Проп определя и границите, в които ще вмести изследването си: “Сто приказки с различни сюжети представлялват повече от достатъчен материал”. “Сто приказки - това е нашият работен материал. Останалото е контролен материал. (с.37) Такова ограничаване на материала би могло да доведе до много възражения, но теоретически е оправдано, защото “Повторяемостта на основните съставки надминава всякакви очаквания. Работата не е в количеството материал, а в качеството на неговото разработване.” (с.37)

    В какво се състои тази на пръв поглед парадоксална повторяемост? Защо Проп кани читателя да го последва  в “лабиринта на приказното многообразие”, което накрая ще се окаже просто едно озадачаващо, но категорично “вълшебно еднообразие” (с.6)

    Кое му е толкова вълшебното на това еднообразие? Как е възможно именно вълшебната приказка да е еднообразна, а в еднообразието й да се крие някаква магическа привлекателност? Защо?

    Наистина ли сюжетите са толкова безкрайно много? Наистина ли персонажите са толкова неограничени? И да, и не, отговаря Проп - и започва да разгръща малко по малко снопа от характеристики, които накрая ще оформят цялостната толкова проста и повторяема конфигурация, скрита зад “полета на въображенитего”, който обикновено се подразбира като присъщ за фантастичната наративност.

    Сюжетите наистина са безбройни, но типолгоически се свеждат до нещо много просто - всеобщия, характерен за всички вълшебни приказки ход - от изначално вредителство през промеждутъчни функции към сватба или друга награда. “Морфологически вълшебна приказка можем да назовем всяко развитие от вредитество или липса, минавайки през междинните функции и стигайки до сватбата или други функции, изполвани като развръзка. Понякога крайни функции са награждаването, откриването или въобще ликвидирането на бедата, спасяване от преследване и т.н. Това развитие ние нерекохме ход.” (с. 119) В една приказка може да има няколко хода. Един ход може непосредствено да следва друг, но те могат и да се преплитат помежду си, започнатото развитие се преустановява и се вмъква нов ход. (с.120 -123).

    Това е всичко, което се случва във вълшебната приказка. Инвраниантният сюжет се разиграва в безбройни комбинации, но ядрото му си остава неизменно. В този иначе така прост в структурно отношение “ход” се разиграват какви ли не драми и  се преобръщат житейски съдби, какви ли не хора се срещат и влизат в непредвидими отношение.

    Дали обаче са наистина толкова непредвидими и дали персонажите са чак безкрайно разнородни?