Моята европейска мечта

  •  

    Моята  европейска  мечта

     

                                      25 март 1957 година, Рим, Италия.

        Ръководителите  на  шест  държави  подписват  споразумение,  полагащо началото

    на Европейската  икономическа  общност.

        Почти  50  години по-късно - Солун, Гърция,  страна  от  Европейския  съюз.  Часът  е

    23:59:45, мястото  ресторант  в  централен  хотел  на  града.  Присъстват  над  350  чове-

    ка,  повечето  туристи  от  съседни  на  Гърция  държави,  страни  извън  Европейския  съ-

    юз.  Оркестърът  свирил  до  момента  интернационална  музика  спира  и  с  добре  репети-

    рано  вълнение  солистът  започва  да  брои  секундите до  настъпването  на  2007  година.

         2007 - първата  половина  от  първия  век  на  Европейския  съюз  е  изминала.От  шест-

    страните  членки  са  вече  27  с  двете  новоприети  след  тържественото  отброяване  на

    солиста.

         2007 - първата  година  като  граждани  на  Европейския  съюз  за  над  7  млн.  българи.

    Това,  че  стават  граждани  на  Европейския  съюз  става  ясно  на  хората  от  описания

    по-горе  ресторант  още  на  30.12.2006,  когато  при  преминаването  на  границата,  гръц-

    кият  граничен  полицай,  бегло  сравнявайки  снимките  с   лицата  на   хората,  които  дър-

    жат  отворените  си  паспорти,  ги  поздравява  на  завален  български - "Добре  дошли  в

    Европейския  съюз".

         Обратно  в  ресторанта - часът  0:00:10,  всички  са  на   крака,  поздравления  между

    близки  и  познати,  музикантите  си  честитят  взаимно  настъпването  на  новата  година.

    Кратка  уговорка  помежду  им  и  солистът   произнася  гръцкия  вариант  на  английски-

    "Честита  нова  година  на  всички  и  добре  дошли  в  Европейския  съюз  на  всички  на-

    ши  съседи   от  България"  и  засвирва  българско  хоро.

          Повечето  от  присъстващите  в  салона  аплодират  и  извиват  хорото  отначало  на

    добре  оформения  дансиг,  който  бързо  отеснява  от   желаещите   да  се  присъединят

    хора.  Хорото  се  извива  между  масите,  на  които  има  не  само  българи,  а  и  македон-

    ци,  сърби,  румънци.  За  повечето  от  тях  ритъмът  не  само,  че  не  е  чужд,  а  са  от-

    раснали  с  него,  играли  са  го  неведнъж.  Балканската  кръв  кипва  бързо  и  за  да  изле-

    ят  чувствата  си  и  насъбралата  се  енергия,  всички  се  хващат  на  хорото.  Ритъмът  се

    засилва,  лицата  почервеняват  от  усилието  да  го  следват,  но  никой  не  се  отказва,  докато  има  дъх  да  играе.

          Следвайки  бурния  ритъм  на  хорото,  забравят  и  дребните  си  противоречия,  и  наслоените  от   историята  междуособици,  и   разликите,  които  ще  им  донесеследващия  ден -първи  за  България  в голямото  семейство  на  Европейския  съюз  и  първи  за  останалите 

    държави  от   Балканите  с  по-строг  визов  режим  с  доскоро  достъпните  български  съседи.

          Моята  европейска  мечта - тя  се  изпълни  в  Солун - хората  бяха  обединени  от  настроението  и  енергията,  създадени  от  игривите  звуци  на  българското  хоро.  Хора  от  различни  нации  и  народности  се  хванаха  да  играят  заедно,  принуждавани  единствено  от  собственото  си  желание  да  го  направят, което  е  и  една  от  основните  идеи, залегнали  в  подписаните  преди  половин  век  в  Рим  договори.