Моята бяла Коледа

  • Моята бяла Коледа
    (есе)

     

     

      Наближава много специално време в годината.Коледа или както е още познат този празник Рождество Христово.Спомням си - все по-често - онова много неповторимо напрегнато детско очакване на Коледната нощ. Спомням си как нощем се спускат снежинки от небето, тогава  е толкова тихо, че напрегне ли се слухът, сякаш долавя падането им на земята.  Спускат се като сън, неусетно и плавно, нежно и красиво, може би малко магично, но осезаемо докосващо. Падат ефирно леки, но се чуват стъпкитеим как шумолят. Падат хиляди, милиони - на рояци безбройни. Очите се опитват да уловят една и да проследят полета u, но скоро я изгубват сред бялото ято... Всяка една от тях си има своя история и свой си живот - може би кратък, но само за наблюдаващия гичовек. За самите тях краткият миг на спускане е равен по скромност на цялата космическа вечност.