Моят свят - есе

  • Моят свят

     

    Моят свят – това е земята ,на която само аз съм жител, мястото, на което всяко мое желание става реалност и домът на всичките ми мечти. И единствено там, в това нереално кътче съм тази, която съм всъщност – истинската  Аз. Човешкият живот е изпълнен с премеждия и разочарования, но съществува и този вътрешен свят, където човек може да се отдаде на свободата и където той единствен е господар на живота си.

    Мястото, което най-често посещавам, е моят измислен свят. Той е изграден със спомени от миналото и мечти за бъдещето. Приятно е, когато дори за миг се откъснеш от реалността, дори за миг се впуснеш в приключението на фантазията, дори за миг помечтаеш. Но както всяко нещо и вътрешният свят на човека има две страни – една положителна, изпълваща човека с щастие и надежда, и една отрицателна, през чиято врата бихме искали никога да не бяхме надниквали. Когато сме малки фантазията ни е изпълнена с радост и веселие, но колкото повече растем, толкова повече започваме да се обременяваме от реалността и се замисляме върху нашите проблеми и тези на заобикалящия ни свят. Така ние отваряме вратата към това непознато за децата място на размисли и дискусии със самия себе си.

    Когато съм там често се замислям за бъдещето си в реалния живот. Кое е по-значимо – дали материалното е в основата на щастието или духовното? Дали когато остарея и се върна назад в спомените си ще съжелявам за пропуснатите възможности и неизживяни моменти? Дали човек пропилява живота си когато се учи, а не се отдаде на веселие, не опознае света и не достигне до места, където малцина са успявали, или човек пропилява живота си, когато се отдаде на това веселие, а не се учи, за да успее, за да се реализира, за да осигури бъдещето си и това на своите деца? Често пъти нашите решения са повлияни от емоциите, но дали е правилно да се поддаваме на моментните си изблици, а може би това е в основата на човешката същтност!? Повечето от постъпките в живота ни се базират на въпросите, които си задаваме, и отговорите ,до който достигаме. Чрез вътрешния ни свят ние откриваме идеала за човека и неговите хуманни стойности.

    В творбата “Хамлет” на Шекспир главният герой влиза в конфликт със себе си и оповавайки се на своя разум, той възмездява справедливост за убийството на баща си. Така се разкрива висотата на човешкото му съзнание и той се превръща в образ за истинското благородство и устрема на човека към доброто.

    Моят свят е светът, който аз съм си избрал да живея.Това са моите решения, интереси и начин на живот.