Моят свят

  • „Моят свят”

    (есе)

     

    Моят свят е моето вчера, моето днеска и моето утре. Моето вчера избяга, пленена съм от моето днеска, а утре е светъл тунел, мечта.

    Моето вчера са старите спомени, преследващи ме навсякъде, моето днес са приятелите и роднините ми, а поредното утро, очакван с нетърпение, изпълнен с нови надежди и мечти нов ден.

    Приятелите ми – те са неразривна част от мен и моят свят, също както неразривно свързаните биоценоза и биотоп. Те са онези хора от малкото, но достатъчно голямо да побере цялата любов към тях и мечтите ми, святче, които ме забавляват, подкрепят и обичат. Благодарение на тях, аз гледам на света с розови очила, макар и не винаги. Обичам да гледам на този огромен свят с малките, светещи детски очички. Усмихвам се и внимавам усмивката да не изчезва от лицето ми. Обичам да я подарявам с или без повод и искам всички да го правят. Не искам да гледам намръщени хора.

    Освен приятелите, друго много важно нещо в моят мижав свят, е истинската любов.Тя заема особено важно място.Няма друго подобно чувство като любовта, което да е едновременно толкова всепоглъщащо и толкова необхватно.
    За последно, но не и на последно място – хубаво е да си различен.

    Защото всяко нещо, което се повтаря губи своя чар. Всеки индивид е неоценимо богатство, а аз като, занимаваща се с биологията си го обяснявам така: всеки от нас, мисля че знае за българските ендемити, нали!? Е, тези видове са единствени по рода си, те са различни и се ценят. Ето затова мисля, че е хубаво да си различен. Да се отличаваш по един или друг начин от другите. Макар че, докато някои хора, които не ме познават, сигурно ще си казват „ Колко е тъпа тази.” , приятелите ми ще се чудят как мога да се усмихвам дори и в най-трудните моменти от живота си. И ето, че идва момента те да си отговарят сами, щом са до мен, кой мислите, че ме кара да се усмихвам – ТЕ! Но все пак внимавам и да не съм куче на каишка, за да не загубя някой ден индивидуалността си.

    Мисля, че ви казах достатъчно неща за себе си и е време да спра.

    Но знаете ли, аз с всеки изминал ден все повече се убеждавам, че живота на всеки един от нас е филм – на моменти драматичен, а в други комедия. Но стига с драмите, нека той винаги да е комедия. Винаги да е със щастлив край. Животът е прекрасен, а ако искате, вие се чудете как да го прецакате. Нищо не е вечно, освен истинската любов ;D . Просто се спуснете в търсене на пътя към щастието, защото щастието се крие зад всеки ъгъл и храст, и дебне поредната си „жертва” . Аз го направих и сега съм „жертва” и на щастието и на любовта. Защо и вие да не опитате!?