Модусът на междуличностното. Любовта

  •  

     

    Курсова работа

    По: Парадигмални сюжети на западноевропейската литература

    Тема: Модусът на междуличностното.

    Любовта

     

     

    Любовта е тази, която движи света, която ни заобикаля постоянно.  Тя е музата на повечето поети през всичките епохи на човекеството – още от Ренесанса до наши дни. Любовта още от древността е играела важна роля във взаимоотношенията между хората. Тя винаги съпътства човека. През различните периоди са се сменяли епохите и са се променяли коренно ценностите и самосъзнанието на хората. В повечето пъти една предна епоха е напълно противоположна на следващата, но един елемент остава във всички и той е именно любовта. В различните епохи тя има различна важност и различни форми.Насочена е към народа, към бога, към близките. Чрез представата за нея може да се характеризират различните епохи и хората живеещи в нея.

     

    Още през старогръцката литература любовта има своят облик. Тя се изразява към почитта към боговете, любовта към ближният и роднините.

    В Одисея” от Омир мотива за любовта е заложен в това, че Одисей прави всичко по силите си, за да се завърне при жена си и детето си. В това проиведение мотива за любовта към боговете е много слабо изразено, единят път към Атина, другият път към богът на вятъра. Тук  много силно еизразена любовта към любимата и сина му. С всички действия, които Одисей извършва са с мисълта за Пенелопа  и синът им. В творбата има и мотив за любовта към майката, към екипажа и народа. Той отива да превземе Троя именно заради тях.

    Друго произведение е „Антигона” от Софокъл. Тук мотива за любовта е братската обич. Антигона е готова да умре, но да не остави брат си непогребан. Също се среща и мотива за любовта между Антигона и Хемон и как той се самоубива,защото не може да живее без нея. Също се среща и мотива за любовта между майка и син. Майката се самоубива като научава за смъртта на сина си, по вина на мъжа й.

     

    През Ренесанса църквата губи своята власт и мощ над народа и се обръща внимание към хуманизма - любовта към човека и индивида. Човекът е изведен на преден план и неговите чувства са важни. Любовта е представена в различни форми, за да изрази най-силно чуствата на човек. През този период на почит е безплътната, платонична любов. Тя се гради върху човешките чувствата, копнежите и идеалността, към куртоазното. Това  е рицарската култура. В романа „Дон Кихот” от Серванте има две форми на любов – едната е към любимата, а другата е към народа.Мотива за любовта към любимата Дулсинея е осмислянето на подвизите чрез любов. Защото ако няма любима, няма на кой да се посветят подвизите.

    „След като почисти оръжието си, направи за шлема си забрало, даде ново име на коня си, а и сам промени своето, реши, че само едно нещо му остава:да намери дама, в която да се влюби.Защото странствуващ рицар без любима е дърво без листа и плод, тяло без душа.”