Моделът на жестокия владетел според историческата драма на Шекспир “Ричард Трети”

  •    КУРСОВА РАБОТА

     

      По Западноевропейски литератури

     

     

       Моделът на жестокия владетел според историческата драма на Шекспир                          “Ричард трети”

     

     

     

     

    По исторически данни Ричард трети е крал на Англия от 1483г. до 1485г. Той произхожда от рода Йорк, потомък е на династията на плантагените, на която е и последен представител. Той имал природен дефект, заради който е известен и като Ричард Гърбавия.

        Ричард Глостър е роден на 02.10.1452г. Провъзгласен е за трети херцог на Глостър, след коронацията на брат си Едуард четвърти през 1461г. Служи вярно на брат си в борбата между родовете Йорк и Ланкастър.

        След смъртта на Едуард четвърти, Ричард узурпира трона от племенника си Едуард трети, който заповядва да го убият. Привържениците му обявяват престолонаследието му за невалидно.Повод за това е твърдението, че сватбата на Едуард четвърти и Елизабед е незаконна, поради което и синовете им нямат права върху короната. Едуард пети и брат му Ричард са затворени в Тауър и по-късно убити. Ричард Глостърски е коронясан за крал на 6 юли 1483г. под името Ричард трети.

        Той намира смъртта си при сражението на Боузърското поле (22 август 1485г.), от войските на Хенри Тюдор, херцог на Ричмънд... Той е потомък на рода Ланкастър.Хенри Тюдор се възкачва по-късно на трона под името Хенри седми.

       Ричар трети има мрачна слава, най-вече заради драмата на Шекспир. В нея авторът въплащава всички характеристики на жестокия владетел, синтезирани от италиянския философ Николо Макиавели. В сравнение с историческия образ, Ричард трети е представен като аморално чудовище.Той е безскрупулен, жесток, пресметлив, притежава огромна воля за власт. Също така е и манипулативен, двойнствен и това си проличава най-якро при съпоставката между неговите диалози и монолози. Пред враговете си той се маскира, но когато е сам проличава истинската му зла същност. В името на целта, която си е поставил той не пести ни най-малко средства, за да я постигне. Резултатът от всички тези качества е смъртта на някой от неговите врагове и конкурентите му за трона.

        Спрямо понятието морал, Ричард трети олицетворява виждането на Макиавели за политическия морал. А той се състои именно в това, да се запази стабилността на държавата, а не да се постъпва честно спрямо поданиците, поддържниците и т.н. За Ричард понятията дотойно – недостойно губят смисъл в името на стабилната власт. Според Макиавели понякога малко жестокост може да спаси държавата от разединение и завладяване от врагове. По-добре владетелят да внушава страх, а не любов, защото така ще осигури стабилносста на страната си. Владетелят също така трябва да е силен и хитър, такъв, какъвто се проявява и Ричард. Независимо от средствата, с които си служи за запазването на стабилността на държавата, владетелят трябва да изглежда морален и да служи за пример пред народа. Така той се предпазва от загуба, като не предизвиква ненавистта на народа. По този начин той обезсилва заговорниците, които обикновено вярват, че помагат на народа. Омраза обаче се поражда и от добрите, и от лошите дела. Владетелят трябва да се нагажда към тези, от които зависи стабилността на страната и ако те действат неморално да им отвръща със същото, за да запази стабилността и властта.

       Пример за тези и много други подобни характеристики могат да се видят в следните откъси от текста на Шекспир:

     

    “...- аз нямам друга забава

      в туй безгрижно празно време,

                           освен следейки кривата си сянкка

                            под слънцето да се въртя безкрайно

    в умуване над своята грозота.

                            И затова негоден да развличам

    като любовник тез лениви дни,

    ще проявя способност на злодей

    и ще отровя техните забави.

                            Аз план скроих с помоща на разни

    пиянски сънища, мълви, прокоби