Микотоксини

  • Какво е микотоксин?

    Терминът микотоксин произлиза от гръцката дума”mikos”( гъба) и и латинската дума”toksicus”(„отрова”).микотоксините са токсични химични вещестава, образувани от някои плесени, които се развиват върху различни хранителни продукти, особено върху зърнениите храни.

     

    Ще припомним, че всички плесени са токсични. Някои имат доказан благоприятен ефект и могат да се използват в храните ( сирене и консервирано месо) или при производството на антибиотици.

     

    Микотоксините са естествени замърсители на житните култури, поради което е нормално да ги открием в малки количества в ожънатото зърно. Те може да се появят върху житните зърна на полето или при съхранението на зърното в складовете, а поради устойчивостта им може да бъдат открити в преработени хранителни продукти.

     

    Микотоксините са потенциално опасни за здравето на човека и животните, само когато са усвоени в големи количества. Въпросът за хранителната безопасност възниква, когато житните култури са поразени в голям мащаб. Това може да стане в резултат на неблагоприятни метеорологични условия по време на растежа или жътвата, или при неправилно съхранение.

     

     

    Видове микотоксини

     

    Афлотоксините са първите установени от изследователите микотоксини и понастоящем са най – добре изучени. Неотдавна в Европа бяха открити и нови микотоксини.

            Афлотоксин

    Те се образуват от някои видове Aspergilus и се появяват върху редица сурови продукти ( житни култури, дехидратирани плодове, подправки, смокини и сушени плодове). В хранителните продукти са открити само четери от установените над двадесет вида афлотоксини ( афлатоксините В1, В2, G)  и G2).

     

    Модификации на афлотоксините може да бъдат установени в млякото и млечните продукти ( афлотоксините М  и М2 ).Тези модификации се образуват в преживните животни, хранещи се  с фураж, съдържащ афлотоксини.

     

    Афлотоксините предизвикват редица патологични състояния като рак на черния дроб, хроничен хепатит, жълтеница и цироза.независимо от факта, че микотоксините са опасни, когато са приети в големи количества, то приемът на съвсем малки дози афлатоксини за достатъчно дълъг период от време може също да представлява риск за здравето. Някои афлотоксини може да предизвикват и генетични мутации в човешките и животинските клетки.

     

    В резултат на извършения контрол върху производството и преработването на храните във високоразвитите и умерено развитите райони на света, вероятността от остро настъпила микотоксикоза е твърде малка. Нивото на афлотоксините в суровите продукти е значително намалено чрез различни процеси на очистване, прилагани преди продажбата им. Освен това в повечето страни се извършва постоянен и системен контрол върху нивото на афлотоксините в основните изходни продукти ( зърнени храни, дехидратирани плодове и др.). Млякото и месото също строго се контролират.От друга страна , населението в по –слабо развитите части ( главно Африка и Азия) е е изложено на по голям риск от отравяне с афлотоксини, а също така и за страните производителки. Поради тази причина се провежда контрол върху внасяните високо рискови продукти още при пристигането им в трета страна.

     

    В редица страни се регулира нивото на афлотоксини в предвидените за консумация от човека хранителни продукти, както и във фуража на животни. Успоредно с това , понякога се формират системи за проследяване на консумацията на алфотоксини от населението, за да може да се регулира при необходимост. Европейската комисия определи пределно допустими концентрации на афлотоксините за много хранителни продукти, включително за дехидратирани и сушени плодове, зърнени храни, мляко и млечни продукти.

     

            Други микотоксини

    Някои текущи европейски проекти се концентрират върху по –малко известни , но въпреки това често срещани в Европа микотоксини, а именно охра токсин А ( ОТА), фумонизините, зеараленон ( ZEA) деоксиниваленол ( DON ).

    Охра токсин А ( ОТА ). Открит е в някои умерени райони ( Западна Европа, Канада и някои области на Южна Америка), където се образува  от Penicillium verrucosum, плесен, която често се развива по време на съхранение на зърнените храни. Среща се също в тропическите региони, където се образува от друг вид плесен Aspergillus fchraceus.

     

    Следващите три типа се образуват от някои щамове на един и същи вид Fusariun, развиващ се основно върху житните култури.

    - Фумонизини. Това е група от около петнадесет микотоксина, които често се появяват при царевицата, в много случаи успоредно с останалите микотоксини. Те са открити едва в средата на 80-те години, въпреки че въздействието им е известно от около 150 години. Една от причините за тяхното късно откриване е, че използваните до момента методи за установяване и анализ са създадени да разпознават идентифицираните вече микотоксини. Обаче химическата структура и разтворимостта във вода на фумонизините са твърде различни; следователно за тях не могат да бъдат приложени процесите на екстракция и стандартните методи за установяване.

    При равни тегловни количества фумонизините са далеч по –малко токсични , например в сравнение с афлотоксините, но пък често са представени в много по –големи количества

     

    - Зеараленон ( ZEA ) се образува от някои видове Fusarium при студено и влажно време, когато зърнените култури израстват и се жънат.

    - Деоксиниваленол (DON ) е един от 150- те представители от групата на тпихотецентите. Той се формира в растенията почти винаги преди жътва. Формирането му зависи от климатичните условия, поради което то се различава в различните райони и години.

     

    Хранителни продукти, поразени от микотоксини