Метаметафоризъм

  •  

    РЕФЕРАТ

    НА ТЕМА:Метаметафоризъм

     

     

          В началото на 70-те години в Русия според някои критици се появяват т.н творци от метареалистичната поезия , наречена от други метаметафоризъм . Втората половина на XX век се завръщат  "неофициалните" поети , творци , които по една или друга причина са били извън канона .

    Актуалната критика явно пренебрегва  явлението  метаметафоризъм, известен още с термина метареализъм, явление, възникнало в края на 70-те години, добило популярност през 80-те години и прилежно забравено като че ли през 90-те г. на XX век.

    По думите на Магдалена Панайотова , както е известно "метареалисти" наричат поетите, които правят своето първо поетическо четене в Централния дом на работниците на изкуството (ЦДРИ) в Москва през декември 1979 година. В това поетично четене участват Иван Жданов, Алексей Парщиков, Александър Ерьоменко и други автори, някои от които после смятат себе си за част от "метареализма" (Марк Шатуновски), а други (Евгений Бунимович) се отдръпват. Към "метаметафоризма" понякога причисляват поети като Олга Седакова, Иля Кутик, Аркадий Драгомощенко, Е. Шварц и др. Но така или иначе обликът на направлението се определя от тримата поети - Жданов, Парщиков, Ерьоменко.

           Появата  на това „ явление” е тясно свързана с ситуацията тогава , по – конкретно с разделянето на предмета и думата и между всичко , което стандартно за поетика тогава.                          Метареализмът според Панайотова може да се определи като „начин на изображение в постоянната метаморфоза , като стремеж да се изобрази прорастването на вечното в реалността”(163стр) .

          Константин Кедров нарича явлението метаметафоризъм , докато Михаил Епщейн го нарича метареализъм .

         Ако името идва от свързването на един предмет с друг или на подражанието на един предмет с друг , то по думите на Епщейн названието метареализъм ще е свързано с промяната на подражателния подход към реалността . Метарелността е реалността , където има пренос на смисъл . Може да се каже , обаче че метареализмът е по – използваният термин .

          Една от целите на поезията на метареализма е да изведе и историческата , и битиината значимост , да превърне в едно пространството и времето . Тази поезия е изпълнена с много изразно – изобразителни средства , тя има свои особен език , който показва художественото съзнание на съвременния човек  . Вглеждайки се в даден предмет в съзнанието ни прониква бавно метареалността , възникват асоциативни връзки , понякога образът се окруннява .

           Друга черта на поетите метареалисти е поезията им не се вписва в общия дух на тотална ирония, постмодерност и епатаж, на склонност към театралните и публичните форми.Метапоезията има за цел да построи дома на времето като художествено средство , тя дава право на изкуството да се изравни с науката .

    80 – те години на XX век Константин Кедров ( „ Ние сме метаметафористи” (1980 )и Михаил Ибщеин ( „ Самосъзнание на културата”) и много други разглеждат течението . Ебщеин го описва като противоположност  на концептуализма , споменавайки , че и двете групи не са строго затворени . Метабола се нарича новата метафора в този тип поезия , като тя се приема като „смесване в нещо различно”. Метаметафористите   публикуват много персонални сборници и антологии . Новаторството им , обаче не може да се възприеме от всички .

          Неблагоприятен е фактът , че след „ перестройката” тези автори се приемат като отшумяла емблема от 80 – те години . Един от основните автори на тази група Алексей Парщиков след „перестройката” се занимава с литературните традиции в Западна Европа и Америка . Преработва творби ,  а Александър Ерьоменко не се занимава с литературна дейност . Само  Жданов продължава своя творчески път .

    Иван Жданов и Алексей  Парщиков продължават сложния поетически стил без да се страхуват да изберат различното сред множеството . Кръгът от читатели избрали тази поезия е ограничен , тъй като може би преднамерено се отблъсква обикновения възприемател , за да си избере една по интелектуална аудитория .

            За учудване на много критици , които твърдят , че не са група в обичаиния смисъл на думата , тези творци имат общи подходи , идеи и цели . И върху тримата водещи творци силно влияе паранаучната идея на руския авангард . За всички пространството е непрекъсната система показваща метафизиката на вещите .

    Теорията за „мнимите плоскости” и „ четвъртото измерение” става водеща . Например при Жданов : „ Като външна душа носим в себе си куб” , при  Ерьоменко : „Пчелата се носи в гърмящата стратосфера” , при Парщиков : „ Като клин в  зенита се впиват конете” .

           Отличаваща черта на тримата метареалисти – Парщиков  , Жданов и Ерьоменко е това , че метафорама ом се превръща в изкривена до неузнаваемост тропа , която заема мястото на реалността . Многомерното възприемане на света като общност от реалности , изградени от преходи и взаимопревръщения  са основа на тази група .

    Вещта се проектира във времето , показва се в миналото и несигурно и неясно се представя в бъдещето . В „ Поглед” на  Жданов – „ В  масата за писане крещи  Юда” , предателят и дървото не са последователно съществуващи ,  а са едновременни участници в реалността . При Ерльоменко „ Славеят е разтегнат в храстите , а водата в блатото стисната” ,  където отчетливото обозначение на пространствения  топос и времето са представени метафорично . Предикат на празнота е този метафорически пренос .

                                             „А какво е пясъкът ?- дреха без копчета , краищата на вероятността да бъдеш избран от милиарди , сходни като части от пустинята” .

    Паралелните светове не са обединени от поетически Аз , а от нееднозначното и размито То , от реалността в езика , което е обща черта и на тримата .

    Според  Магдалена Костова – Панайотова реалност и език , природа и цивилизация стават едно в друго в творбите на Ал . Ерльоменко – „гъстите гори са наречени” „ метаургически” .

    Образът на планината при същия автор е като преобърната плоскост и той се среща в поезията на цялата група . Характерна черта са и „разслоените пространства” в реалността .

         Паралелността на времето и срастванията на предметния свят са също една от чертите на поезията на „метаметафоризма” .Езикът се деформира в поезията им  и това е част от ефекта който искат да направят . Интересно е че метаметафористите могат въобще да не се докоснат до езика и това е тяхното преобразуване на поезията . Според тях език може да се оцвети чрез  мълчанието , паузите , тишината и др. извън езикови неща .

    Според М.Панайотова метаболата в стиховете на метаметафористите успява да изпълни субституционната си задача-да се превърне в реалност . Автора често крие и означаемото ,  и означаващото . Метафоричните конгломерати са следствие от овеществяването на абстрактното :

                              „Когато умира птицата ,

                                В нея плаче уморения куршум ,

                               На който така ми се искаше

                                Просто да лети като птица „

                                                                     (И.Жданов „Портрет отца”)

    Вижда се че обичайният поглед към смъртта на животното липсва . Самият Жданов казва за произведението си : тук „огледалото , полето , фотографията , равнината със свещите и прозорецът са едно и също. Тук няма сравнение …..има уравнение .”

         Характерна особеност е разгърнатата метафора при Жданов и Ерльоменко ,  тя губи основата и видимостта си .