Местни предания от Провадийско

  •  

     

     

    Курсова работа

     

    П О

     

                                           Български фолклор

     

                      Катедра по история и теория на литературата

     

     

    ТЕМА:  Местни предания от Провадийско

     

     

     

     

     

    Предание за началото на движението на Ивайло

    Ивайло бил обикновен човек от народа и си вадел хляба като пасял животните на хората. Един ден при него възрастна жена и го попитала защо винаги е тъжен. Той й отговорил, че тъгува за дето земите на българите са плячкосват от чужди орди. Жената му казала, че ако иска той може да стане цар и прогони лошотията в царството. Ивайло не и повярвал, но същата вечер сънувал чуден сън. Присънила му се самата Богородица, която му дала кураж и благословия. На сутринта Ивайло разказал всичко на другарите си и така започнало въстанието на селския вожд. (Стефан Градинаров бивш директор в отдел Култура общ. Провадия)

     

    Предание за Чавдар войвода (с. Манастир, общ. Провадия)

                  Легендата разказва за смъртта на Чавдар войвода, който дошъл да се помоли в църквата в с. Манастир. Изведнъж от към гората се появил побеснял елен, който се насочил към войводата. Хората се разбягали, само Чавдар останал срещу елена и така намерил смъртта си. Свидетелство за това нещастие е побития камък в двора на църквата „Света Параскева”. Старите хора от селото разказват че и до днес през определен интервал от време по същия път в селото влиза подплашен елен. (Минка Георгиева читалищен секретар в с. Манастир)

     

    Предание за Гана от с. Кривня

    В паметта на кривненци се е запазило преданието за смелостта на Гана, която предпочита бесилката пред фереджето. Трагедията се разиграва към средата на ХІХ век в селото. Хората подучули, че край тяхното село ще мине турска войска, и брата на Гана побързал да я предупреди, да се скрие някъде, защото била много хубава и още мома. Гана отказала с довода, че утре е Великден и не може на такъв празник да остави болната си майка. Минавайки с войската си хекиминът пожелал да пренущуват в Кривня и заповядал да заколят дузина агнета, за да нагостят кривненци войската му. Селяните изпълнили поръката, но вечерта вече доста пиян, турският пълководец започнал да кани домакините си и те да опитат от агнешкото. Българите отказали, защото преди да се яде червени яйза, не можело да се яде агнешко. Турчинът се разбеснял и посегнал на домакинята. В нейна помощ се претекла Гана. Двете жени успели да убият двама турски аскера. На другият ден изправени пред военачалника той им предложил или да приемат исляма и да се покаят или отиват на бесилката. Ганината зълва приела, защото имала деца, семейство, но Гана отказала. Повели я към Шумен където лежала няколко дни в затвора, след което я осъдили и обесили. Кой не ходил да я увещава да приеме исляма и да се спаси, но тя отказала. Своята възхита от постъпката на Гана кривненци възпяли в песен. (в част ПРИЛОЖЕНИЕ) Преданието е взето от автобиографичната книга за Стефан Боранов изд. 1937 г.


    2.ЛЮБОВНИ ПРЕДАНИЯ

     

     

    Предание за любовта на другоселеца (с.Равна, общ. Провадия)

                  Той се намира в центъра на селото, но старите равненци разказват, че когато го поставяли, се падало извън пределите на Равна. Легендата свързана с кръста от Равна е любовна история с трагичен край. В селото дошъл майстор бъчвар, който скоро се прочул със занаята си. От околните съртовски села идвали да си поръчват при него бъчви за вино. В селото живеела Драгана една на майка и баща, която била от лична по-лична. Майстора скоро се влюбил в Драгана и започнал да я задиря по седенки. Всички в селото знаели че Драгана вече била дала нишан на друг момък, и двамата скоро щели да вдигат сватба. Бъчваринът обаче не щял и да знае за това. Една вечер причакал Драгана и я поискал за жена, тя го умолявала и обяснявала, че това е невъзможно, че сърцето и е заето. В пристъп на ярост и отчаяние, майсторът бъчвар взел крайно решение, или негова или ничия. На мястото, където Драгана посрещнала трагичния си край, баща й след време поръчал да поставят голям каменен кръст, да напомня на всички за непрежалимата мъка по дъщеря му. (Бойчо Боев роден 1928 от с.Равна)

     

     

    Предание за основаване на селата Кривня, Равна и Черковна

                  Краеведът Тодор Петров е записал стара легенда от двамата братята Неделчо и  Митьо Йорданови. Според нея: „…живял по тия места овчар. Той имал шест сина: Ради, Нено, Коси, Марко, Черню и Киряк. Бащата насочил синовете си да си направят саите по северната част на платото. Киряк си направил саята, където се е образувало по негово име селото Кривня, Ради на Равна, Черньо на Черковна, Нено на Неново, Коси на Косово и Марко на Марково…” (инф.Т.Петров „Равна и равненци” стр.62 неиздадена)

     

     

    Предание за основаване на селата Неново, Косово и Марково (общ.Каспичан)

                  Според легендата, трите села имат общо начало, което идва от имената на тримата братя овчари Нено, Косо и Марко. На места, където били кошарите им, постепенно се застроили селата Неново, Косово и Марково. Според друга легенда тримата братя имали 1000 коня, те живеели на североизток, оттатък Дунав, но преплували реката и стигнали до Сърта. Тук намерили добри пасища, настанили се, и основали трите села. Вероятно във втората легенда е съхранен спомен за прабългарите, дошли по тези земи на коне. Но имената на братята са по-скоро славянски. Интересен факт е че и трите села се запазват като български през османското владичество и не получават турски имена. (инф.Светослав Аджемлерски уредник ИМ-Провадия)