Менструалният цикъл – единство във функциите хипоталамуса, хипофизата и женските полови органи

  •  

    Реферат по биология и здравно образование

     

    Тема: Менструалният цикъл – единство във функциите

    хипоталамуса,хипофизата и женските полови органи

     

    Менструалният цикъл е физиологичен процес на циклични промени у полово зрялата жена. Той има средна продължителност от около 28 дни, като заема периода между две месечни менструални кръвотечения (менструация). За първи ден от началото на всеки менструален цикъл се смята началото на менструацията, която е външен израз на менструалния цикъл у жената.Тя продължава най-много до 7 дни .

    Всеки менструален цикъл се състои от три фази: десквамативна (менструация), пролиферативна (фоликуларна) и секреторна (лутеинова). По време на менструалния цикъл паралелно протичат промени в яйчника и маточната лигавица, което дава основание да се обособят два цикъла — овариален и ендометриален. Двете фази — пролиферативна и секреторна, условно се разделят на три периода: ранен, среден и късен. Късният период на пролиферативната фаза и ранният период на секреторната фаза формират т.нар овулаторна фаза на менструалния цикъл. През овулаторната фаза настъпва отделянето на зрялата яйцеклетка от яйчника, процес наречен овулация.

     

     

    ПОЛОВИ ЖЛЕЗИ

     

    Подобно на задстомашната жлеза и половите жлези са жлези с външна и вътрешна секреция. Външната секреция се изразява с изработване и отделяне на сперматозоиди и яйцеклетки, а вътрешната с изработване на мъжките и женските полови хормони.

    Влиянието, което оказват половите жлези върху развитието и функциите на организма, е било познато още от дълбока древност. За това говори фактът, че изкуственото премахване на половите жлези (кастрацията) е намирало широко приложение при угояването на домашните животни. Обаче експериментално-научните доказателства, че половите жлези са жлези с вътрешна секреция, са дадени през 1849 г. от немския учен Бертолд. Със своите класически опити върху кокошки и петли той доказа значението на половите жлези за цялостното развитие на организма и за оформяването на първичните и вторичните полови белези. Първичните полови белези са тези, които са се развили през време на вътреутробния живот и които позволяват да се определи полът още от самото раждане, а вторичните полови белези се развиват през време на индивидуалния живот под влияние на изработваните от половите жлези хормони.

    Премахвайки половите жлези на кокошки и на петли, Бертолд е наблюдавал, че първичните полови белези закърняват, а вторичните полови белези се изменят така, че се получава едно животно, стоящо някъде по средата между мъжкия и женския пол т. нар. интерсексуален тип. Ако на такъв тип животно се присадят полови жлези от противоположния пол, измененията се задълбочават толкова много, че по своите вторични полови белези, животното заприличва напълно на животните, от които са взети присадените полови жлези. Например, ако се премахнат половите жлези на петел, хубавите пера на опашката опадат и тя заприличва на опашка на кокошка, шипът на краката, гребенът и висулката под човката Закърняват, поведението му се изменя не влиза в бой с другите петли и не събира кокошките около себе си. Развива се интерсексуалният тип. Ако на такъв интерсексуален тип петел се присадят полови жлези на кокошка, измененията се задълбочават толкова много, че по поведение и външни белези бившият" петел не показва никакви различия от истинската кокошка. Обратните изменения се наблюдават при кастриране на кокошка и последващо присаждане на полови жлези на петел. На бившата" кокошка израстват хубави пера на опашката, гребенът, висулката под човката, шипът на краката и общото поведение заприличват на тези на петел и т. н.

    Впоследствие опити с напълно аналогични резултати са били правени и върху други животни морски свинчета, плъхове и т. н.

    В миналото в Турция и другите мохамедански страни от Близкия Изток, в някои религиозни секти в Русия и пр. премахването на мъжките полови жлези на млади момчета е било широко практикувано.

    Развивали са се т. нар. евнуси, използувани нашироко в мохамеданските страни

    като пазители на харемите на султаните и техните богати сановници. Тъй като кастрацията е била правена в млада възраст, преди настъпване на полова зрелост, измененията са засягали развитието както на първичните, така и на вторичните полови белези.

    Първичните полови белези при мъжа са тестисите, семенните торбички, семепроводите, семенните мехурчета, простатната жлеза и половият член. При жената първичните полови белези са яйчниците, яйцепроводите, матката, влагалището и клиторът.

    Различия има и във вторичните мъжки и женски полови белези. Те липсват при раждането и се развиват едва към 1215-годишната възраст, когато започва вътрешносекреторната дейност на половите жлези т. нар. пубертет.

    Към тях спадат:

    1. Окосмяването поникването на брада и мустаци при мъжете, окосмяването под мишниците и в срамната област, където взема формата на триъгълник при жените и на ромб при мъжете, и пр.

    2. Развитието на млечните жлези при жените.

    3. Особеният строеж на костите и скелета по-груби и по-ръбести при мъжете и по-нежни и по-закръглени при жените, широк таз с по-полегати кости при жените и т. н.

    4. По-голямото развитие на мускулатурата у мъжете.

    5. Характерното разпределение на подкожната мастна тъкан по врата и корема при мъжете и по таза и бедрата при жените.

    6. Тембърът на гласа, който при мъжете е по-плътен и по-нисък, а при жените по-висок и по-мелодичен.

    7. Общото поведение на мъжа и жената.

    8. Половото влечение.

     

    При кастрация в млада възраст, т. е. при развитието на евнуха, настъпват следните по-важни изменения: Късно вкостяване на дългите кости, поради което евнусите са високи, с непропорционално дълги ръце и крака. Първичните полови белези остават недоразвити, а вторичните въобще не се развиват (фиг. 318). Ако кастрацията е станала в зряла възраст, вторичните полови белези се подлагат на обратно развитие. Обмяната на веществата рязко се понижава, поради което кастратите силно затлъстяват. Наблюдават се промени и в психиката на кастратите, въпреки че, общо взето, изменения в умственото развитие не се отбелязват. Подобни смущения, макар и не така рязко изразени, се наблюдават и при хипофункция на мъжките полови жлези заболяване, известно под името евнухоидизъм.

    Кастрацията при жените е рядко явление и се наблюдава при оперативно премахване на яйчниците поради медицински показания (тумори, кисти и пр.). В такъв случай настъпват такива изменения, които доближават жената до мъжкия тип: общо загрубяване на тялото, поникване на брада и мустаци, загрубяване на гласа, мъжко разпределение на подкожната тлъстина, мъжко поведение и т. н. Същите смущения се наблюдават и при изразена хипофункция на яйчниците.

    Вътрешна секреция на женските полови жлези. Женските полови хормони са също два фоликулин и прогестерон.

    Фоликулинът е хормон, който определя развитието на първичните и вторичните полови белези. Заедно с това той обуславя периодичното настъпване на менструалния цикъл, както и развитието и уголемяването на млечните жлези.

    Прогестеронът, наречен още лутеин или хормон на бременността, осигурява развитието на оплоденото яйце, спомага за развитието на бременността и не позволява зреенето на нови яйцеклетки и образуването на фоликулин. Заедно с това той обуславя разрастването на млечните жлези през време на бременността, като ги подготвя за кърмене.