Мениджмънт на материалните ресурси

  •  

     

    Въведение в материалното стопанство

    съвременна философия за мениджмънт на материалните ресурси във фирмата

    1. Същност на снабдяването.Нормалното протичане на всеки производствен процес изисква непрекъснатото осигуряване на необходимите стоки – средства и предмети на труда. Процесът на осигуряване на производството със стоки е всеобщ процес на осигуряване на потреблението и всеобщо условие. По същество това е търговска дейност, обусловена обективно от специализацията и локализацията на производството и от неговата отдалеченост от пазарите на потребителите. За да стигнат до потребителите, стоките трябва да се транспортират, складират за определен период, да се манипулират и подготвят за произвеждащото потребление или продажби. Това е основна функция на всеки субект назависимо от това дали е със стопанско или друго предназначение. Снабдяването е специализирано в изпълнението на дейности и операции, които осигуряват довеждането на стоките до потребителите, до задоволяванe на определени потребности. В теорията и практиката на фирменото управление се наблюдава многообразие от понятия, свързани със снабдяването, което се дължи на различни разграничения. Най-често използваните понятия, които разглеждаме са покупка, доставка, материално стопанство и материално снабдяване.

                         Покупка – понятието е много старо и се употребява в икономическата практикавъв връзка с оперативните дейности на снабдителния процес.В този аспект, тя може да се нарече условно управляваща покупка и е свързана с поръчковата дейност на процеса. В друг аспект покупката може да се разглежда като оформяща дейност. При нея се акцентира основно на квалифицираното изучаване на предлагането и на провеждането на преговорите за закупуване на стоките. Сключването на договори, развоят на поръчките, включително и опретивната поръчкова дейност, остават на заден план.

                         Доставка – употребява се често в литературата и се е утвърдила в научните дискусии като координация на определени обекти. В тесен смисъл доставката е приемане на стоки от пазара към съответните потребители. Понятия като политика на доставката, път на доставката, програми на доставката, пазарно проучване на доставката подсказват, че процесът на осигуряване се определя не само от вътрешнофирмените изисквания (производствени, търговски и др.), а от състоянието на пазара в даден момент, което е свързано с пазарната форма, конюнктурното състояние и производствения потенциал на всеки, който предлага стоки. В по-широкия смисъл доставката обхваща и осигуряването на работна сила и капиталът на фирмата. С това се подчертава взаимовръзките между снабдителната дейност, персоналната, инвестиционната дейност. Независимо от това, този аспект е с по-ограничено значение, тъй като структурата на финансовите и трудови пазари съответно се различават от състоянието на стоковите пазари. Обслужването на тези пазари е свързано със самостоятелни фирмени структури.

                         Материалното стопанство – в икономическата практика често се употребява понятието материално стопанство (МС), когато се иска да се изтъкне мениджърския характер на снабдителната дейност. С това понятие се изяснява промяната в духовното състояние на изпълнителите на тази дейност. На първо място така се утвърждава убеждението за необходимостта от сътрудничество между снабдяванията и други дейности и структури на фирмата. Материалното стопанство присъства в цялата стопанска дейност с цел:

    1.                     Финансово оптимизиране, свързано с снабдяването посредством наблюдение във всички допирни дейности;

    2.                     Участие при установяване на потребностите в натура и стойност с оглед защитата на определени позиции преди закупуването на стоките.

    Думата „стопанство” определя разширяването на финкционалното поле като освен снабдяване на фирмата включва и вътрешно-производственото снабдяване, складиране и съхранение.

    Обект на снабдяване

    Обектът е свързан с изучаване и изследване главно на стоките за производство, потребление и потоците, които се формират от тях и протичат между производителите и потребителите. В зависимост от ролята им или в процеса на производството, те се разделят на средства на труда и предмети на труда. Средствата на труда са основното материално условие за производството. С тях човек въздейства върху предметите на труда, видоизменя ги и произвежда необходимите предмети. От всички средства на труда – машини, апарати, механизми, устройства, инструменти и др., които участват непосредствено в технологичните процеси, средствата на труда са и устойчивостта за производство и предаване на енергия за привеждане на стоките и сградите, в които се осъществяват производствените процеси, защитават се оборудването  и машините от атмосферно влияние, създават се необходимите условия за работа. Средствата на труда образуват основните финансови фондове на фирмата. Предметът на труда са веществените фактори, които се подлагат на обработка. Те изпълняват определни фунции. Основната част от тях образуват вещественото съдържание на стоките; друга спомага за измерване на физико-химичните свойства на суровините и материалите и за създаване на нови продукти; трета се използва в качеството на спомагателни материали. Предметите на труда могат да се класифицират по няколко признака. По функциите, които изпълнява се подразделят на: