Мексико – от испанското нашествие до края на xix век

  •  

    След установяване на испанската власт над Карибите, през 1517 г. испанският губернатор на Куба, Диего Веласкес, нарежда на Ернандес де Кордоба да обиколи близките до Карибите острови за още роби и богатства. Така експедицията достига полуостров Юкатан. Там испанците осъществяват първия си контакт с маите, които отначало ги посрещат топло. Този сърдечен прием обаче не продължава дълго. Скоро индианците атакуват испанците. Мнозина испански войници загиват, в това число и техния водач Кордоба, който умира от раните си, след като се завръща в Куба.

    След завръщането на Кордоба, Веласкес изпраща към Юкатан Хуан де Грихалва. Той установява контакт с група индианци, от които научава, че на запад от това място се намира една голяма и добре изградена империя. Макар че пътуването на Грихалва не се увенчава с успех, Веласкес изпраща нова експедиция в същата посока. Този път с тази задача е натоварен Ернас Кортес. На 10 февруари 1519 г. Кортес отплава за континента, като спира на едно кубинско пристанище, за да набави още войници и припаси. През 1519 г. към експедицията на Кортес се присъединяват още кораби, които му доставят така необходимите припаси, войници и военно снаряжение.

    Сведенията за конкистадорите се преплитат с мита за самото завладяване, и по-специално за поведението на водача Кортес. Повечето конкистадори идват от Испания, но сред тях има и португалци, и италианци. Конкистадорите са главно млади хора: над 60 процента са на възраст между 20 и 40 години, а най-старият участник е на 72. Те са придружавани от около двадесетина жени.Голяма част от тези хора не успяват да постигнат своите цели, защото около 60 процента от тях загиват още по време на завладяването на Теночтитлан.

    Когато Кортес и неговите хора си проправят пътя от Юкатан към днешен Веракрус, срещат испанеца Херонимо де Агилар, който живее по тези места, след като претърпява корабокрушение през 1511 г. Когато испанците слизат на сушата при Веракрус, позициите на самия Кортес от гледна точка на закона могат да бъдат определени като слаби.

    Междувременно до Теночтитлан достигат  новини за пристигането на чужденци в земите на империята. Съществуват сигурни данни, че ацтеките вече знаят за испанските посещения на Юкатан през 1511, 1517, както и за поредното – през 1519 г., когато Кортес акустира на бреговете му.Тъй като нямат представа кои са испанците, ацтеките възприемат тактика на мирни отношения и отстъпки. Монтесума им изпраща дарове и се опитва да ги убеди да не навлизат в Теночтитлан.  Независимо от това испанците сравнително лесно се добират до самия център на огромната Ацтекска империя. Ацтеките притежават числено превъзходство, което би трябвало до им позволи да победят испанците, но така и не успяват.

    По-късно испанските пътешественици се насочват към града на тотонаките, Семпоала. Там те научават, че не отдавна ацтеките са установили господството си над тотонаките. Владетелят на Семпоала осведомява Кортес за бруталните методи, които ацтеките използват срещу неговия народ, но заявява, че “те не смеят да направят нищо без заповед на Монтесума”. Затова тотонаките се страхуват от ацтеките и неохотно предоставят наложените им данъци. Кортес насърчава тотонакските вождове да арестуват ацтекските събирачи на данъци, като им обещава своето покровителство. По-късно Кортес освобождава двама от задържаните ацтекски представители и се представя като техен приятел. Той им заръчва да се върнат в Теночтитлан и да поднесат на техния владетел неговите най-добри пожелания. Когато тотонаките узнават за заминаването на двамата събирачи, те изразяват опасенията си, че ще бъдат наказани от Теночтитлан, но Кортес още веднъж ги уверява, че ще им осигури закрила. Върховната власт в Теночтитлан отговаря на предизвикателството, като изпраща войска срещу Семпоала, за да накаже града за измяна, но испанците и техните нови съюзници отблъскват нападението на ацтеките. От Семпоала Кортес и неговите хора установяват контакт с тласкаланите, които непрестанно се съпротивяват срещу ацтеките. Когато тласкаланите и испанците се срещат за първи път, между тях избухва конфликт. Испанците удържат победа.

    Съобразявайки се с решителността и военните успехи на испанците след битката срещу тласкаланите, Монтесума решава да покани испанците в Чолула, където смята да се срещне лично с Кортес. На 8 ноември 1519 г. се състои една от най-великите срещи на цивилизациите: Ернан Кортес се среща с император Монтесума на един от най-издигнатите над терена пътища, свързващи сушата с Теночтитлан. Испанците остават в Теночтитлан поне четири дни преди да предприемат едно от най-символичните действия на завоеванието: арестуването на император Монтесума.

    През 1519 година губернаторът на Куба, Диего Веласкес, получава инструкции от испанскя крал, които разширяват правомощията му върху полуостров Юкатан. През 1520 година Веласкес изпраща значителни сили, командвани от Панфило де Нерваес, да арестуват Кортес.След като разбира кой изпраща експедицията в Мексико, Кортес отпраща пратениците отново в лагера им като им дава злато и им обещава, че по-нататък ще получат още. След това Кортес потегля за Семпоала. Една нощ по време на буря и проливен дъжд силите на Кортес атакуват лагера на Нарваес и с лекота побеждават войниците му. Ранен в окото, Нарваес капитулира пред Кортес. Междувременно Кортес получава съобщение от Педро де Алварадо, че той и неговите хора са обградени, седем от войниците му са загинали, а много други са ранени и поради това се нуждае от помощ. Междувременно в Теночтитлан ацтеките се готвят да възстановят своята власт. Те си

    избират нов император – Куитлауак. Така Монтесума вече няма почти никакво влияние върху своя народ. Кортес убеждава Монтесума да се обърне към насъбралите се тълпи и да ги накара да позволят на испанците да се изтеглят от града. Бившия император се нагърбва с това послание, но още преди да е завършил речта си, тълпата започва да го замеря с камъни. Ацтекския владетел умира от раните си. Така испанците губят последната си възможност за преговори с ацтеките. На 1 юли 1520 година испанците напускат града.Те претърпяват кръвопролитно сражение, по време на което си  пробиват път до сушата с цената на много жертви.

    Кортес се добира до Тласкала с остатъка от своите сили, наброяващи по онова време малко повече от четиристотин мъже. Те остават там от юли 1520 до април 1521 година и подготвят ново нападение срещу Теночтитлан. До края на 1520 година Кортес вече разполага с над деветстотин испански войници и с над сто коня. Той започва строителство на плавателни съдове, с които да противодейства на ацтекските канута във водите около Теночтитлан. Въпреки по-съвременните оръжия на испанците населението на Теночтитлан се бие храбро е нанася сериозни удари на противниците си. През юни 1521 година ацтеките успяват да пленят петдесет испански войници. През август 1521 година част от красивия някога град е превърнат р руини, а зловонието на разлагащите се трупове изпълва въздуха наоколо. На 12 август 1521 година много от оцелелите жители на Теночтитлан, напускат столицата. На 13 август 1521 година, на осемдесетия ден от началото на обсадата, испанците влизат в града като победители.

    Бруталността на испанското завладяване на Мексико отразява методите на водене на война и завладяване на чужди територии в Европа през шестнадесетото столетие. Недостатъчно платените и недостатъчно контролирани в поведението си войници по принцип опустошават и унищожават всичко в земите, през които минават. С други думи, поведението на испанците  не е различно от това на останалите европейски армии през същия исторически период.

     

    Военното завладяване на Мексико представлява своеобразна арена, на която испанците променят изцяло начина на живот на индианците. На практика във всички сфери тези промени предизвикват смесване на индианските и европейските езици, социални структури, икономически практики, религии и системи на политическа организация.

    Покоряването на местното население от испанците означава преди всичко тяхното религиозно подчиняване. Наложената власт върху индианците над конкистадорите скоро довежда до систематични опити за обръщането им в християнската вяра.

    Религията, която се ражда от пепелищата на Теночтитлан обаче, носи белезите както на  християнството, така и на ацтекските религиозни практики. Така както след завладяването на страната се появява една нова раса (т.нар. метиси) и нова народност, така и религията, която тя изповядва, представлява смес от различни елементи. При испанското господство църквата и държавата функционират в близки взаимоотношения. И двете култури – християнската и индианската – познават комбинацията между политическа и религиозна власт, имат сходни практики и преследват близки идеологически цели.