Маршрутизиращи протоколи

  •  

    Маршрутизиращите протоколи дават възможност на маршрутизаторите динамично да научават пътищата до хостовете-местоназначения и мрежите-местоназначения. Това динамично научаване позволява на маршрутизаторите да се адаптират към промените в мрежата. Без да притежават някакъв маршрутизиращ механизъм, с помощта на който да научават за нови или неработещи сегменти, маршрутизаторите не могат да препращат фреймове.

    Целта на всеки маршрутизиращ протокол, независимо от неговия тип, е една и съща: да препраща фреймове до получателя. Когато даден маршрутизатор приеме фрейма, той идентифицира мрежата или хоста на нейното местоназначение. Пътят в маршрутната таблица идентифицира локалния изходящ интерфейс, който маршрутизаторът трябва да използва, както и адреса на маршрутизатора, изпълняващ следващия скок за достигане на местоназначението.

    Протоколите за динамична маршрутизация позволяват на устройства от слой 3, познати като интермрежови шлюзове или маршрутизатори, да правят интелигентен и динамичен избор на път.

     

    RIP (Routing Information Protocol) - може да се изпълнява на крайни хостове или шлюзове. RIP функционира като IGP(Interior Gateway Protocol), осигурявайки определяне на маршрути в автономна система. RIP работи най-добре когато е имплементиран в мрежи с малък размер, поради неговите ограничения, които ще разгледаме по-късно.

    RIP имплементира алгоритъма Белман-Форд (означаван също като Форд-Фалкерстон) за определяне на най-добрия избор на път. RIP определя най-добрия избор на път до дадено местоназначение на базата на най-късото разстояние (дистанция), измерено в скокове, между източника и местоназначението. Макар че днес има много други маршрутизиращи протоколи, способни на по-интелигентен и ефективен избор на маршрут, RIPv1 остава един от най-популярните протоколи.

     

    Клиенти, работни станции, хостове и възли

    Клиентът в мрежата представлява компютър или друго мрежово устройство, отправящо заявки за достъп до мрежови ресурси. Клиентът обикновено, но не винаги, е компютър. Обърнете внимание, че принтер или друго мрежово устройство, което може да изисква ресурси, технически също е клиент.

    С термина клиент могат също да се означават софтуерни програми, осъществяващи достъп до сървърни програми. Например програмата за електронна поща, която се изпълнява на екрана на вашия компютър и която изпраща заявка за сваляне на вашите нови съобщения от сървърен компютър, изпълняващ сървърен софтуер за електронна поща, се нарича мейл клиент (mail client).

    Клиентска операционна система се инсталира най-често на настолните компютри, т.е. работните станции, които са свързани в мрежа като равноправни членове на работна група или се логват чрез сървър за автентикация при влизане, за да осъществят достъп до мрежата.

    Терминът работна станция се използва по много начини. Той означава клиентската операционната система, а понякога се използва и за означаване на настолен компютър, работещ под произволна клиентска операционна система.

    Терминът работна станция има и второ значение: мощен компютър, използван за изпълнение на приложен софтуер, който интензивно използва ресурси. Такива компютри са графичните работни станции или работните станции за проектиране с помощта на компютър (CAD станциите).

    Друг термин, който чувате, е, че някои от компютрите в мрежата са хостове. Този термин често се използва за означаване на мрежи, базирани на TCP/IP, и може да включва всяко мрежово устройство, на което е зададен IP адрес.

    Когато се използва като глагол, хостването най-общо означава осигуряване на услуга на друго устройство или компютър. Например Web сървърът хоства Web страниците на потребителите.

    Възелът представлява точка на свързване към мрежата. В някои случаи думата означава всеки компютър или друго мрежово устройство. В други случаи тя индицира точката на преразпределяне, или устройство, което е програмираноили конструирано да разпознава и обработва предавания към други възли.

     

    Крайните хостове или шлюзове имплементират RIPv1, за да проследяват маршрути до местоназначения, като хостове, мрежи, подмрежи и подразбиращи се маршрути. Крайните хостове или шлюзове научават маршрути до местоназначения посредством актуализациите на маршрут, които устройствата обменят динамично в локалния сегмент с помощта на периодично предавани бродкасти.

    Всички устройства, които изпълняват RIPv1 „слушат" по UDP порт 520 и предават по същия UDP порт. В мрежи, базирани на бродкасти(един към всички), като Ethernet и Token Ring, всички устройства приемат тези фреймове, но само устройствата, слушащи по UDP порт 520, обработват тези фреймове. За да може да бъде осъществяван такъв обмен и по WAN (Wide Area Network) връзки, например по връзки от точка до точка, които не поддържат бродкасти, трябва конкретно да идентифицирате и конфигурирате съседи (т.е, шлюзове) с IP адресите на всички комуникиращи страни.