Марин Държич

  • Марин Държич(внукът на Джоре Държич)е роден през 1508 год. в Дубровник. Живял е интригуващ живот и умрял по същия интригуващ начин във Венеция на 2 май 1567 година.През 1526 год. Държич е ръкоположен за свещенник от църквата "Вси Светии" в Дубровник. Дванадесет години по-късно (1538) получава държавна стипендия и заминава за Италия да учи.За това кото е учил там няма преки доказателства,само възоснова на съществуваща информация,може да се предположи,че то вероятно е каноническо право.3 год. по-късно става ректор на Сиенския университет.Една от малкото вести за него,стигнали до нас,е тая,че в началото на 40-те год. сиенската полиция го залавя да гледа забранена комедия в частна къща.През 1543 год. загубва интерес към учението и се завръща в Дубровник.Заема различни религиозни постове.Тук става познат на австрийския пътешественик Кристоф Рогендорф,като става ковчежник на негова служба и отива с него във Виена,където влиза в противоречие с Виенския съд и се завръща в Дубровник. След кратък престой във Виена , Държич отново  се завръща в родния си град.Малко по-късно Рогендорф отново отива в Дубровник,като Държич отново влиза в службата си,но този път,като преводач и компания на Рогендорф по път за Цариград.През 1549 год. бива обвинен в плагиатство,самият той се защитава,като измежду тези които застават на негова страна е достойният писател Мавро Вретанович.През 1562 год. пристига във Венеция,като през 1563 се споменава,като свещенник на архиепископа във Венция.Умира през 1567 год. внезапно и доста загадъчно.Погребан е в църквата "Св.Венециански Йоан и Павел".
    През 16 век в Дубровник процъфтява драмата.Държич е един от най-ценните културни икони на  Дубровник, драматург, който е бил първият човек,писал големи драми на хърватски език.Създава комедии-огледало на съвременния живот в Дубровник.Въпреки писмената форма на един архаичен диалект, която е трудно разбираема за съвременната публика,Държич  е този, хърватски драматург, чиито творби местните ученици са принудени да четат най-малко веднъж в живота си.Започва литературната си дейност с любовни песни,като намира своето призвание,като преминава от любовни песни към драмата.Неговата област са пастирските игри и комедиите със сюжет от дубровнишкия живот.
    Едни от най-ранните му произведения са:
    "Дундо Маройе"-Става въпрос за един стар човек, който изпраща сина си с 5000 дуката до Флоренция.Но синът му, Маро,отива в Рим и среща млада жена (куртизанка) и пропилява парите с нея.Бащата е подозрителен и отива да търси сина си. В крайна сметка, той го намира все още с 3000 дуката в чантата си и го взема вкъщи.Интересното е,че се превраща в богата комедия от алчност за власт и пари.Произведението е написано в жаргона на Дубровник.Действието разкрива човешките страсти,жаждата за наслада,безсърдечието на скъперника.Техните носители са живи хора-типични образи,в създаването на които авторът е проявил голямо майсторство и значение на човешките характери.
    "Скъперникът"-състои се от 5 части.Най-важната особеност е стар скъперник,който отркива злато,което е и благословия и кошмар,тъй като се радва да го има,но постоянно е преследван от подозрението,че някой ще разбере и ще му го открадне.Стилът и езикът на произведението предлагат големи възможности за изпълнение на сцена и текстът дава възможност за показване на героите в комикс.М.Държич,макар и духовник,обича живота,героите му са млади.Скъперникът и глупавият са усмени в тази му творба.Всичките герои са богати и предприемчиви.Авторът заслужава своята слава,разкривайки живота в Дубровник.
    Най–известните му произведения са:
    "Дундо Маройе","Скъперникът","Новела за Станац","Плакир","Тирена"-всички от тях написани на хърватски език.
    "Тирена"-Това произведение е идилично пасторална игра,с много труден език,което показва и много реалистично изобразява света на земеделските стопани.Героинята,която дава названието на произведението,е вила,в която се влюбват всички пастири.В този сюжет Държич съумява да обрисува съвременните нрави на своите съграждани в остър сатиричен тон,поради което съгражданите му си отмъщават,като го обвиняват в плагиат.
    "Новела за Станац"-това е едноактна карнавална игра,написана в стихове.От една страна тук се осмива невежественият и доверчив селянин,от друга страна,е представена разюзданата дубровнишка младеж.Станац е херциговински селянин,дошъл на пазар в Дубровник,за да продаде едно яре,масло и сирене.Пристигнал в града през нощта,той заспива на площада,където го намират весели младежи,участници в карнавала,които започват да се забавляват с него.Предлагат му да го подмладят и превърнат в красавец с помощта на вила,за което той се сагласява.Връзват му очите и ръцете,отрязват му брадата и му взимат ярето,маслото и сиренето.Освен реалистичния сюжет,комедията се отличава с комични сцени и остроумия.Поради тези си качества тя е представена с успех и в днешно време.
    "Плакир"-това е едно от най-богатите с действия и хумор драматическо произведение,фантастично-реалистична комедия в 5 действия.Написана е в проза,но съдържа и песни.Заглавието си е получила от главното действащо лице-олицетворената Наслада.Представен е стремежът на хората към нея:по нея тичат един пастир,един пустинник,една прислужница и други.От този луд стремеж към Наслада се получава живото действие на комедията.Зрителят е обхванат от ренесансовото чувство на жизненост и оптимизъм.
    Марин Държич е опитен драматург,като работата му и до днес е творческо вдъхновение за много автори.Оставените му работи са запазени,често в непълна форма ръкописи,най-старите от които датират от втората половина на 16 век.Трагедията "Хекуба" е била последната му работа.
    Комедиите на М.Държич са сред най-добрите в европейската ренесансова литература,като са трамбовани с буен живот,жизненост,празнуват любовта,свободата и искреността,както и подиграват алчността,егоизма,дребните тирани,какато в семейството,така и в държавата.
    Някои от книгите на Държич,отпечатани във Венеция на хърватски език,са открити в Милано.Значението на Държич,като драматург на хърватите е аналогично с това на Шекспир за англичаните,на Молиер за французите и Голдон за италианците.Държич обработва теми и мотиви,които са се появили 50 год. по-късно в творчеството на Шекспир.Хърватският писател бележи ръст на културата през Възраждането,не само в Далмация и Хърватия,но и в целия славянски свят.Навсякъде се лее остроумието на този писател.Наистина в Държичевите драми не всички подробности са изработени,но буйната фантазия на писателя запълва празнотите.
    Дуржич напълно заслужава своята слава на значителен писател,който с голямо умение разкрива обществения живот в Дубровник,като го показва,бъдейки комедиограф.Показвайки го така,той не само забавлява,но и воюва с богатите натрупчави и самодоволни еснафи,които мрази от сърце.
    Държич винаги ще остане пример и творческо вдъхновение,както за български,така и за чуждестранни автори.