Марин Дринов- живот и творчество

  • Курсова работа

              „Увод във фолклористиката”

     

    Тема: „Марин Дринов- живот и        

                             творчеството”

     

    Марин Дринов

    (1838- 1906)

                                                                             „Ние ценим у Марин  Степанович като

                                                   професор това, че у  него по рядък начин се съчетаваше

                                                   историкът и филологът... Той не беше недостъпен и  

                                                   горд учен, затворен и студен... Той беше исторически

                                                  деец , чието име е неразривно свързано с важни моменти

                                                 в историята на Русия и на славянския свят-         

                                                освобождението и организирането на България.”   

                                                                   

                                                                  В.П. Бозескул- декан в Харковския университет                  

     

     

     

         Марин С. Дринов е роден на 20.X (2. XI). 1838 година в Панагюрище. Учил и  преподавал известно време в родния си град , през 1858 г. той заминава за Русия - в Киев и Москва, за да продължи образованието си. След тригодишна подготовка той постъпил в историко-филологическия факултет на Московския университет. През 1865 г. Дринов завършва университета със степен "кандидат на историко-филологическите науки". В края на декември 1865 г. постъпва като частен учител в семейството на княгиня Голицкая. С княжеското семейство той тръгва из Европа. Това пътуване има решаващо значение за неговия жизнен път. То му дава възможност да научи чужди езици, да се свърже с видни чужди учени, да влезе в богатите библиотеки на някои западни страни, където събира материали върху интересуващите го въпроси. В Женева намира много материали за миналото на нашия народ и славянството. Към средата на 1966 г. заедно с княжеското семейство Дринов е в Прага.Тук намира още по- добри условия за работа. Свързва се с Христо Данов и Найден Геров. Научил за кратко време чешки и подпомогнат от историка Ф. Палацки, слависта А. Петров и някои обществени дейци, той работи  със завидно усърдие и издирва много ценни сведения за героичното минало на българския народ. Все така загрижен за народното дело , той отправя „Писмо до българската интелигенция” ,  в което прокламира да се издирват и събират материали за нашия език, бит и култура. През това време Дринов се задълбочава в историята, етнографията и езикознанието на славянските народи. Плод на сериозните му научни занимания са двете извънредно ценни монографии, с които привлича вниманието на тогавашните учени: „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история” и „Исторически преглед на българската църква от самото й начало и до днес”, отпечатани във Виена. По същото време отправя

     

    интересното си „Писмо до българските читалища”, с което ги приканва “да издирват старите български ръкописни, църковни и др. книги, сиреч нашите писмовни паметници и да ги приберат на едно безопасно място. Освен това да записват и събират народни песни и приказници от разните български области, по които да можем да изследваме разните наречия и изговаряния и да изучим духът, законите и свойствата на езика си от най- старите времена и до днес”.

    Така „под стрехите” на читалищата се създават първите музейни сбирки. На 1 октомври 1869 г. в Браила се основава Българското книжовно дружество (днес- Българска академия на науките) и Дринов, макар да отсъства, е избран за председател на тричленния комитет. Научил за станалото, Дринов съобщава, че не заслужава тази чест и пожелава на следващото събрание „да се отдаде тази чест другиму, комуто прилича” . Фактически ръководител на дружеството става В. Стоянов. Дружеството започва да издава свое печатно издание „Периодическо списание”, за което Дринов събира и изпраща материали.

        След като се завръща  в Москва през 1871 г., Дринов издържа магистърски изпит и през пролетта на 1873 г. защитава  магистърската си дисертация. С напечатаните вече трудове нашият историк добива известност като учен-славист. Ето защо историко-филологическият факултет на Харковския университет го избира за щатен доцент в катедрата по славянски наречия на 2 май 1873. Дринов започва да чете своите лекции в Харковския университет, където дълги години работи с Ал. Потебня. Встъпителната му лекция е "Успехи и задачи славяноведения". През първата си преподавателска година той чете "Общ курс по славяноведение". Преподавателската работа не го отклонява от неговите изследователски занимания. Той отива в Москва и там довършва докторската си дисертация „Южните славяни и Византия в X век”. По това време печата и студията „Начало на Самуиловата държава” в „Периодическото списание” От 1 май 1874 г. до 1 септември 1875 г. Дринов е командирован в чужбина с научна цел и през лятото на 1875 г. посещава родината си България, за да събере  някои научни материали и за да се запознае с положението на своя народ, който преживява тежки години. След това се връща в Москва, където през март защитава докторската си дисертация и на 20 ноември е назначен за извънреден професор.

        Събитията в България през 1876 г. - въстанието и кланетата - намират отзвук в неговото сърце и през ноември 1876 г. държи публична лекция в Харковския университет, в която описва трагизма на своята родина. Тази лекция, която по-късно е   напечатана под заглавие "Болгария накануне ея погрома" ("България в навечерието на нейния погром"), прави силно впечатление на руското общество. Споменатите събития, настъпилата освободителна война и нуждата от дейци по уредбата на създадената българска държава отклоняват за няколко години Дринов от науката. През 1877 г. Дринов заминава с руските войски в България, участва в  обсадата на Плевен. След освобождението на София става помощник на  губернатора Алабин. А когато на княз Дондуков-Корсаков е възложено да уреди управлението на освободените български земи, той привлича в Съвета за управление на Княжество България  Марин Дринов, за да завежда Отдела(Министерството) на народното просвещение и духовните дела. Като министър Дринов прави много неща за образованието в свободна България, за изработването на нейната конституция и за уредбата на църковните й дела. Освен това, благодарение на него за столица на България се  избира град София, а не Търново, както настоява Австрия: по този начин се противодейства на австрийското и сръбското влияние в северозападните краища на България и в оставената под робство Македония. Дринов поставя началото на Народната библиотека "Кирил и Методий" - една от най-авторитетните културни институции в страната. Преди смъртта си й завещава личната си сбирка от 3000 тома.

        Дринов е безспорният пионер на българската историческа наука като строга научна дисциплина. Той е сред най-известните славяноведи на XIX век. Трудовете му имат принос за развитието на византинистиката, историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката. Избран е за член на академиите на науките в Санкт-Петербург, Прага, Краков, Загреб.

       След като е министър близо една година (1878-1879), Дринов напуска България и се завръща в Харков, за да продължи своята научна и преподавателска дейност. М. Дринов страда от гръдна туберкулоза и през пролетта на 1903 г. здравето му се влошава още повече. Той прекарва зимата в Ялта, но не се оправя напълно: връща се в Харков отслабнал и с пресипнал глас. За следващата зима мисли да отиде  на друго място, където климатът е по-благоприятен за неговото здравословно състояние, дори мечтае за родната си България: иска да поживее в нея, като посети и други славянски страни, с цел да се занимава с техните архиви. Но в началото на 1906 г. положението му става безнадеждно и той умира  на 13. ІІI. 1906 г.  По- късно тленните му останки са пренесени в софийското гробище.

        Марин Дринов ни е оставил голямо наследство- своето научно дело и прекрасен пример за предана служба на своя народ. Неговите научни изследвания са предимно из областта на историята, езикознанието и етнографията. Главно място в книжовната му дейност  заемат проучванията, свързани с далечното и близкото минало на народа ни и южните славяни. Той пръв в родната историография се отнася критично и задълбочено към изворите, фактите и събитията и всестранно осветлява поставените въпроси. Неговите монографии изобилстват с изясняването не само на политическите събития, но и на културните прояви на народа ни, понякога и на социално-икономическите отношения през различните времена. Той ни дава възможност да се запознаем не само с делата на владетелите и многото войни и политически сплетни, но да доловим и мястото, ролята и значението на трудещите се маси- основната движеща сила на нашето народно развитие. Дринов не е само историк-повествовател, който отбелязва събитията, но и търси причините за тях.