Майсторът и Маргарита

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

    на тема:

    „Майсторът и Маргарита”-

    Илюзията на живота

     

    Единотнай-значимитерускироманина двайсти век е произведението на Михаил Булгаков – „Майсторът и Маргарита”. Произведение, което поражда противоречиви чувстава и мнения, предизвиква както възхищение, така и възмущение и дори може да обърка някои от читателите си. Творбата пробужда съзнанието и фантазията и ги преплита в реалистичната магия на сюжета.

    Романът е съвкупност от няколко сюжетни линии, които се преплитат в едно. Всяка една от тях засяга градивна частица от човешкото битие и чрез тях рисува картината на самият живот. Различните персонажи олицетворяват както най-красивите, така и най-тъмните качества на човешката душа и изграждат ярките контрасти между доброто и злото, истината и лъжата.

    „Майсторът и Маргарита” вплита две истории, които се развиват в коренно разлино време, първата е библейският разказ за Пилат Понтийски по време на Разпятието, а втората - тридесетте години на миналия век в Москва. Колкото и далечни да са във времето двете действия, те изграждат едно пространство. С разказът за прокуратора, авторът посочва една от най-важните теми – вярата. Тя е жизнено важна за човека, но  когато той започва да я губи , тогава идва времето на Сатаната. В началото на романа МихаилАлександрович Берлиоз и неговият приятел ИванНиколаевичПонирьов провеждат разговор за съществуването на Исус и може би точно този разговор провокира Воланд да се появи в Москва, а именно убежденията на Берлиоз са причина за жестоката му гибел. С появата на Сатаната и неговата гвардия в града започват да се случват невероятни неща, зли и непредвидими. Животът на жителите, започва да се управлява както в пиеса от режисьора Воланд, той решава кой каква роля да играе в неговата пиеса и всеки бива наказан за пороците си. Берлиоз бива предопреден, но не избягва гибелта си. Младият Бездомни е затворен в лудница, защото се опитва да разкрие истината, но тя звучи като невероятна фантазия, плод на съзнаниети само на един луд. Истината звучи в ушите на обикновения човек като една обикновенна лъжа. И тук се появява контрастът между това, което виждаме и това, в което вярваме.Ако невъзможното се случи пред очите ни, бихме ли останали отново слепи за него? За жалост,за да повярва отново човек в нещо е нужно да му го покаже самият Сатана. Ролята която отрежда свитата на Воланд на дребничкия, подъл НиканорИвановичБосой е на един луд, лъжец. Но злото не си играе с него само на яве, а го преследва и в съня и превръща живота му в безкрайно мъчение.

    Представлението на представителите от отвъдното във Вариете е само началото на демонстрацията на алчността на човечеството, на безмилостното му отношение на ближния. Всеки недостатък като суетността и егоизмът е изкаран навън от хората. Представлвнието се превръща от забавление в парад на безскуполността на московчани, във фарс на всяка една ценност, която би трябвало да притежават. Външната облицовка на целумъдрие бива разсъблечена и под нея се появява само гнилата същност на едно пропаднало и пропито със недъзи общество. Воланд не е главната причина за тяхната поквара, той само предизвиква нещата и като страничен наблюдател само гледа до куде може да стигне сам човекът. В резултат само на собствените си грешки един бива изпратен в лудница, друг е полицията трети изпратен в Ялта, четвърти остава без глава, пети се превръща във вампир. Така вестокият живот на хората се превръща в една отблъскваща пиеса, където демоните изглеждат съвсем приемливо в сравнение с облика на порочните безверници.

    Второто действие е историята на най-чистото и свято чувство-любовта. Романсът между две изгубени души, които се намират, за да се допълнят- творецът и неговата муза или „Майсторът и Маргарита”. Картината на любовта рязко контрастира на грозната картина на другите хора, участници в романа. Ролята на влюбените е показател и за топлотата, която липсва на целия студен град- Москва.

    Творецът и неговата муза също са свързани с Пилат Понтийски и с неговаята роля в творбата. Майсторът притежава способността да вижда ясно между времето и пространството и пише роман за прокуратора. През цялото време бива подкрепян от неговата любима. Маргарита се оказва от предишния си живот и се разделя със съпруга си. Независимо от жертвите, които правят биват разделени, но силата на нейната любов е толкова голяма, че героинята е готова да продаде душата си на дявола, само заради нейния любим.