Лудостта - спасение , бягство или начин на живот

  • Лудостта - спасение , бягство или начин на живот

    / Дон Кихот /

     

    Произведението на Мигел де Сервантес "Дон Кихот" е роман , който се основава на сблъсъка между действителността и въображаемото . За главния герой границата между разум и безумие се размива и той започва да живее в свой свят , където рицарството е реално , а не просто сюжет в книга . Тук възниква и въпросът какво представлява лудостта за него - дали е просто спасение , бягство или начин на живот .

    Георят е наследник на разорено и обедняло поколение и е типичен пример за испанския идалго . Той се е примирява с това и приема бедния си безцелен живот . Алонсо Кехана е разочарован от действителността - материализмът и злото са властващи сили . Тогава той търси спасение в рицарските романи . Малко по малко започва да вярва ,че този литературен свят е реален , защото според него живота трябва да бъде именно такъв - спокоен , безгрижен и с наличието на герой , който да се бори с всеки , нарушаващ тази хармония . Така се ражда Дон Кихот - превъплъщение на лудостта и същевременно спасение за един заклет алтруист .

    Идалгото търси начин да избяга от еднообразния , скучен и изпълнен с подлости живот и отговорът се оказва именно загубата на разсъдъка му . Героят си измисля " рицарско " име и кръщава също и коня си . За да завърши образа си на рицар , избира дама на сърцето си , която донякъде също е плод на въображението му , но въпреки това за него е по-реална дори от хората около него .  Малко по малко цялото съществуване на героя се пренася в света на походи , битки с армии и дори великани .

    Благодарение на замъгления си ум , печалният рицар усвоява способността да вижда по-надалеч във въображаемия си свят .Лудостта е неговото спасение , неговото бягство от действителността ,а с течение на времето става и начин на живот . Дон Кихот предприема три пътувания , вярва ,че е посветен в рицарско звание , дори има оръженосец , който , макар да не е толкова луд , го следва във всяко начинание . Въпреки всичко лудостта на идалгото не е всеобхватна - тя се проявява единствено , когато става въпрос за рицарство . Във всички други начинания и теми умът му е избистрен , мисълта му е трезва , логична и героят разсъждава изключително мъдро . Дори в най-безрасъдните му постъпки има някакъв смисъл и ясно личи ,че неговото желание е просто да прави добро на хората . Дон Кихот е мечтател , хуманист , алтруист , защитник на угнетените . Макар да става повод за подигравки , героят не обръща внимание на убидите и продължава да следва идеалите си без да иска никаква отплата . Въпреки ,че е загубил разсъдъка си , идалгото е вечен пример за това ,че нищо не бива да пречи на човек да защитава представите си за един хармоничен и чист свят .

    Лудостта на героя не е просто спасение , бягство или начин на живот , а е съвкупност от тези три компонента . Алонсо Кехана и Дон Кихот не са отделни личности , а един човек с две лица - едното олицетворение на реалния живот ,а другото - символ на добрият и почтен свят , такъв ,какъвто трябва да бъде .