Литературни родове и видове

  • Жанрова теория .

    Литературни родове и видове.

     

    Според класическата жанрова теория литературните текстове се разделят на три основни литературни рода – епос, лирика, драма. Към тях обикновено се добавя и един междинен литературен род- лироепос. Всеки литературен род се дели на литературни видове. Необходимо е да се познават основните литературни родове и видове и да не се допуска смесването им.

    1.Към литературния род епос се отнасят следните белетристични видове :

    Роман – мащабно прозаично произведение, представящо множество герои и преплитането на техните съдби; сюжетът или множеството сюжетни линии се разгръща в поредица от епизоди, оформени като отделни глави или части. Класически романи в българската литература са например „Под Игото” от Иван Вазов, „Железният светилник” от Димитър Талев, „Тютюн” от Димитър Димов.

    Повест- прозаично произведение, в сюжетната основа на което стои период от животана един основен герой ( или на група герои); поредицата епизоди представят съдбата на героя (групата) в нейното развитие. Повести са например „Българи от старо време” от Любен Каравелов, „ Чичовци” от Иван Вазов, „Гераците” от Елин Пелин и др.

    Разказ – относително кратко повествование в проза, в сюжетната основа на което стои преходът между най-малко две действия, събития или състояния. В разказа се представят отделни моменти от живота на ограничен брой герои, понякога само на един герой. Разкази са „Дядо Йоцо гледа” от Иван Вазов, „Другоселец” от Йордан Йовков, „Ветрената мелница” от Елин Пелин и др.

    Пътепис – повествование, в чиято основа стои някакво реално пътуване на автора; представя впечатления от природни или културни обекти, от чужди страни и селища и т.н. Пътеписи са например „До Чикаго и назад” от Алеко Константинов, „ Великата рилска пустиня” от Иван Вазов и др.

    Мемоари – художествено представени спомени за даден исторически период  или за важни моменти  от живота на определено лице. В много случаи мемоарните произведения  съдържат сведения с документален характер. „ Записки по българските въстания” на Захари Стоянов е типично мемоарно произведение.

    Басня – кратко повествование , в което на основата на някакъв контраст между отделни случки, житейски позиции, начини на поведение и пр. Се прави обобщение в етичен план. Действащи лица в баснята са обикновено животни , растения , предмети, по- рядко хора. Характерен белег на баснята е алегорията (иносказанието). Класически примери за авторски басни са „ Гарванът и лисицата” от Езоп , „ Кокошката със златните яйца” от Лафонтен, „ Богатият Мравей” от Елин Пелин и мн. Др.

    2. В литературния род лирика типичен представител е лирическата миниатюра. Творби от този тип са например „Две хубави очи” от Пейо Яворов и „Спи езерото” от Пенчо Славейков.

    Други специфични лирически видове са:

    Ода – лирическа творба, изразяваща възторжени чувства  по повод на някакво историческо или културно събитие, във връзка с момент от живота на дадена личност и т.н. Оди са например „Левски” и „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов. Близък до одата лирически вид е химнът.

    Елегия – Лирическа творба, изразяваща тъжни чувства, породени от ряазмисъла за преходността и безмислието на човешкия живот. Елегии са „ Хубава си, моя горо” от Любен Каравелов, „ Сиротна песен” от Димчо Дебелянов и др.

    Балада – Лирическа творба, в която е разгърната темата за смъртта. Обикновено смъртта е представена като безсилна пред някакво чудо. В баладата има фантастични елементи. Типичма балада е стихотворението „ Хаджи Димитър” от Христо Ботев.

    Епиграма – кратко хумористично стихотворение, насочено срещу лични или обществени недостатъци, например

    Живувахме си в княжество одрипавяло,

    Превърнахме го в царство опростяло.

    Сонет – лирическа творба от четиринадесет стиха, най- често посветена на темата за любовта. Състои се от четири строфи. При класическия сонет първите две строфи са с по четири стиха, а третата и четвъртата – с по три стиха. При Шекспировия сонет първите три строфи са с по четири стиха, а последната е с два стиха. Христоматиен пример за класически сонет е „ Пловдив” от Димчо Дебелянов.