Литературен анализ на поемата на Валери Петров - 'Песничка за пазачите на фара'

  •  

     

    КУРСОВА РАБОТА

     

     

    ПО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ

     

     

    Тема: Литературен анализ на поемата на Валери Петров: „Песничка за пазачите на фара”

     

     

    Поезията на Валери Петров  е многолика и разнообразна. Откъдето и да бъде погледната писателската му фигура, тя респектира със знаците на стойностното, на перспективното, на нещо постигнато чрез особен творчески ген и препроверено от самия живот. Странно събрало в себе си един висок естетизъм и подчертано демократично чувстване, надхвърлило рамките на утвърдените жанрови модели, създаденото от този автор се е превърнало в огледало на общественото битие през последните 60 години. То се е раждало по правило в онези топоси, където литературата е измервала чувството си за свобода. В него говори една душа, винаги жадна за нещо необикновено и вълнуващо, един вълшебник на словото, намерил още в ранната си младост ключа към всички негови тайни и превърнал този ключ в своя творческа емблема.

    Но по каквито и пътища да се е устремявало писателското въображение на В. Петров, то винаги е тръгвало от лириката, за да се завърне в крайна сметка отново при нея. Тайният запис на неговата душа очевидно е скрит в нея - тя е неговата същина, неговият съвършен език в диалога му със света. А че този диалог е бил сериозен и е зачитал законите на изкуството, свиделства фактът, че неговата поезия - без да изисква някаква особена селекция - се побира в един хубав том. Макар и малко по обем, това творчество издава един безподобен поетически почерк, разкрива художествени богатства със стойността на самостоятелна стилова линия в нашето словесно изкуство.

    В. Петров влиза в българската поезия на бял кон, неговите „Нощи в Балкана”, „Палечко”, „Край синьото море”, „Детинство”, „Juvenesdumsumus”, „На път”, „Тавански спомен” внасят нещо непознато като чувствителност, въображение и художествен вкус, нещо странно красиво и в словесната изработка.

    Неговият лирически човек е ту игриво ироничен , ту съзерцателно наблюдателен , ту моралистично вглъбен.Поетическите маски , които се сменят в стиховете на Валери Петров , са част от карнавала на неговия художествен свят . Карнавален е не само образът на света , хитроумно весел и нееднозначен е и поетическият му език . Език на двусмислици и безсмислици, на умалителни имена и каламбури , но нравствен и човеколюбив , който успява да пробие пътя до сърцата на хората.

    Колко смелост се изисква от твореца ,за да напише сатиричната поема „Песничка за пазачите на фара” ? Но тя не е единствена .В книгата „Живот в стихове ”/1996г./ откриваме стихотворения в частта „Взето на смях и догдето посмях”/1965-1987/ , които разкриват  действителността в България. От онези години, преди 1989. Години, след които пристигна демокрацията, ние я получихме, а не знаехме какво да правим с нея. Тази абсурдна ситуация е трудно да бъде описана и оправдана с езика на логиката и може би затова  със средствата на хумора и играта с езика Валери Петров успява да покаже проблемите в обществото – бюрокрация, незаинтересованост, неграмотност  и др. Тази критика има за цел да излекува хората , да ги направи по- човечни , по-отговорни и по- внимателни.

          „Песничка за пазачите на фара”  е поема , която поставя темата за раздутите щатове и ненужната бюрокрация в държавата.Топосът е неслучайно избран – малко островче и на него така нужния фар. Фарът е символ на пътя към дома , ориентир на моряците в открито море. В контекта на тази символика, заглавието на поемата поражда очаквания да научим  историята за пазителите на светлината, за мисия в името на хората, за пристан и в същото време несериозното и умалително „песничка” е сигнал за несериозност, детинщина, развлекателност. Поемата ни въвежда в една идилична реалност-Тишина и спокойствие изпълват леката работа на пазача.

    На островче малко, което
    стърчало далече в морето,
    живял едно време един стар
    пазач на фар.
    Той бил пътувал по всички паралели
    и меридиани,
    на всички "Катерини", "Нели", "Мери" и "Диани"
    и решил, че като стар морски вълк
    да изживее сетните си дни
    сред зелените морски вълни.
    И живял тъй на острова там
    сам
    със своята важна задача
    фаропазача.

             Но  самотата започва да  измъчва лирическия герой. Песента и подрънкването на китарата не запълват празнината и липсата на хора.Скуката взема превес .                          

    Но да пееш не може безкрайно,
    заскучал той в душата си тайно
    и играел на шах и на дама,
    ала те се играят от двама,
    и небето било бледо и празно,
    а морето направо омразно
    и нямало нищичко разнообразно