ЛИС на 'Ралица', 'Бай Ганьо' и 'Разни хора разни идеали'

  • Бай Ганьо е твърде млад – около 30 годишен. За отбелязване е, че и неговата държава е млада. Но той – Ганьо Балкански се държи като патил и препатил човек – на когото всичко е ясно. Той има чертите на българите, в много случаи действа и постъпва така, както биха постъпвали повечето от сънародниците му: търгува с розово масло, обича да си похапва, ако може без да плаща, обича люто, знае добре всичките тези неща, които се знаят и правят в България. Къде основателно, къде неоснователно, но винаги има завидно самочувствие.

    В изумителните ситуации, в които бай Ганьо попада при гостуването си у Иречека, блика неподправена българска душевност и разбиране за нещата. Като се започне с прословутото нашенско гостоприемство и с неумението на госта да се държи културно и почтено. „И почна да сърба; ама сърба българинът, не се шегува, триста псета да се давят, не могат го заглуши.” На фона на аристократичната европейска култура на домакина блесват невъзпитаността и безкултурието на госта. "Я ми подайте още едно късче хлебец. Вий съвсем без хляб ядете – учудва се бай Ганьо; - на българията дай хляб; ние много хляб ядем; да не се хваля, ама с таквази чорба, пърдон, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа."

    Образът на бай Ганьо е твърде ярък с богатите си черти. Затова е получил и широка популярност като въплъщение и на социално – историческото, и на човешки – постоянното, ориенталски – българското. Алеко не е забравил, че бай Ганьо е човек. При това българин. И разпръснатите в отделни разкази на книгата черти получават трайно значение, сякаш писателят и тъжно и весело, „безгрижно” осмива източната природа на „новия човек”. Първичен, брутален буржоа – парвеню, здраво тръгнал по пътя на себичния интерес, бай Ганьо е своеобразен отрицател на културата. Той излиза от народа си, но противостои на всичко онова, което е чисто и безкористно, благородно и обществено самоотвержено у нашия народ. Писателят, напипал жилката на един типичен характер с отрицателни социално – битови и национални черти, отива и по далече в художественото си прозрение. И бай Ганьо кристализира като типичен образ на своята историческа среда, на класата си. Героят влиза в живота не само като коректив на трайно – отрицателни черти в националната ни душевност, а и като нов сатиричен образ. Образът на бай Ганьо разкрива не само социален тип черти, но имайки и типични национални характеристики е неотделим от българското. Това до голяма степен обяснява и нестихващия интерес към Алековото произведение вече повече от сто години, и съвременното му звучене и днес.

    4. Измерения на сатиричното в "Разни хора, разни идеали" на Ал. Константинов

    Алеко Константинов е личност,която силно се откроява на фона на обществената действителност през 80-те и 90-те години на миналия век.Безкомпромисен идеалист и искрен демократ,със своя горд дух,той води постоянна борба с грозното,пошлото и антихуманното в живота на човека и обществото.Алеко изповядва високи човешки идеали и граждански принципи за чест и достойнство.Тях той противопоставя на своето време с дълбокото убеждение,че литературата е поприще,където трябва да се воюва.Затова цялото му творчество осмива,осъжда и коментира всички недъзи на обществото.

    Фейлетоните му са един сатиричен портрет на времето.Героите му са герои от действителността – предприемачи,чиновници,политици,военни,редактори и журналисти.Във всички тях той открива едни и същи груби материални интереси,кариеристични страсти,долни инстинкти и пълна деградация.Възмутен от това,колко ниско може да падне чове,Алеко излива целия си гняв и отвращение в своите фейлетони,пропити с немилостив сарказъм.

    „Разни хора,разни идеали” е само едно от „оръжията”,с които авторът се противопоставя на деморализацията на своето време.Цикълът съдържа четири фейлетона,всеки изграждащ определен тип човек.В първия – това е вечно недоволният кариерист.Героят е помощник-администратор,чийто алък живот минава не в стремеж към някакъв честен прогрес,а в постоянни планове и опити да се домогне до по-висока длъжност с измама.Той самият казва,че не е от „ония ветрогони,които бълнуват за някаква си правда”.Единственото нещо,което го интересува е как да докопа по-добра служба.Дребната му душица въобще не мисли за честен труд и поставяне на висши идеали.Мечтите му се простират само до единия звънец.И той не се спира предс нищо в своите подлости.Постоянно се увира около големците и никога не е в опозиция.Готов е да лиже подметките на началниците,а по-нискостоящите мачка като фледфебел.Оплюва хората за гърба им,само и само за да постигнемизерната си цел.Кариеризмът му ражда всевъзможни варианти – изпращане на анонимни записки,доноси,заплашвания и всякакви подобни низости.Нещо обаче никога не му достига,за да докопа мечтания пост :”И прошение подадох,и ревах като говедо и разни там <<стара майка,болна жена,дребни дечица>> - всичко на вятъра...”  Жалкият кариерист така и не постига целта си,което е един вид внушение на автора,че все пак справедливост има.Подобни изроди не могат да успяват в живота,защото никой не обича доносниците и подлеците.И тогава на тях не им остава нищо друго,освен да пият,за да забравят безмисленото си съществуване.                                                                                      

    Пие и героят на втория фейлетон от цикъла – амнистиран престъпник,чийто измами,престъпления и мръсотии са заличени с лека ръка.Той пие и вика „Да живее амнистиятаЧ” С нея се заличават не само неговите гнусни злодеяния,но и всички страдания,които невинни хора са преживели заради него:”Нека му мислят ония,които гниха из подземлията без съд,без присъда,които спяха на голи дъски...” Тяхната саможертва е напразна.Няма законност и свобода и затова жалкият престъпник празнува.Той се подиграва на всички онези борци за справедливост.С презрение и самодоволство престъпникъ пита клетия страдалник:”Кой спечели?Ти запази идеите си,аз запазих златото си.” Това е единстеното,което го интересува- златото.Само че истинските победители са точно онези,които са се скитали немили-недраги.Те са преследвали висши идеали,борили ли са се за това,в ковто вярват и са останали верни на себе си.Те са патриоти,а не хората като героя от третия фейлетон.Той е един мизерен сребролюбез,който се надява да пипне Солунската митница докато неговата партия е на власт.Целта му е за две години да натрупа огромно богатство,да граби търговците и да си уреди живота.За него това е „патриотизъм”.”Всичко друго е вятър.”Героят е абсолютен туркофил и подмазвач.За да постигне целта си е готов да служи вярно на султана,а съотечествениците си нарича „ония бунтовници”.Той казва :”Покорна глва сабя не я сече”. Същата максима изповядва и героят от четвъртия фейлетон на „Разни хора,разни идеали” – човека-приспособленец,мижитурка.Той учи племенника си да си мълчи,да се прави,че не вижда несправедливостите,защото така или иначе не може да оправи целия свят.Няма смисъл да се бори,да критикува и да си навлича гнева на силните хора.Това е философията на чичото –„Криво-право,човек да си мълчи.”