Лирика. Характеристика на литературния род

  •  

    Курсова работа

     

    Съдържание:

     

    1.     Лирика. Характеристика на литературния род. Сюжетни и драматични елементи в лирическата творба.

    2.     Сюжетът в белестричната творба. Особености на сюжетното изграждане в жанровите форми на епоса.

    3.     Функцията на конфликта в драматичното произведение.

     

     

     

     

     

    Лирика. Характеристика на литературния род. Сюжетни и драматични елементи в лирическата творба.

     

    Отличителната черта на лириката, според Хегел, е образният й характер. В нея „ винаги вътрешното дава основния тип и вече чрез това изключва от себе си широкото онагледяване на вътрешната реалност”.

    В едни случаи обаче в литературните родове (лириката и драмата и техните жанрови форми) субективното се разглежда като основен съдържателен елемент- В тях то само по себе си е реалност, която е формирана по определен начин, т. е. в своята пределна едностранчивост субективното пренебрегва изцяло обективната форма.

    Лирическата творба е езиково организирана сложност. В нея в голяма степен отпада признакът „конкретност” и нараства степента на условния й характер. Това означава, че различните значения в контекста, които могат да имат езиковите единици се приравняват не към смисъла, а към функциите или изразителната сила на думите. Следователно в лириката езиковостта се проявява в един твърде различен контекст, който остава при това винаги „ затворен ” в себе си, изключвайки възможността ( до равнището на думата) от друга смислова дифузия. Именно този контекст разкрива словесния порядък в поетическата реч. Значението в него отразява не причинно- следствени връзки от утвърдени съждения, а концепцията на свързаната с него обща символика. За това особено много допринася и специфичната звукова организация, която влиза в различни отношения с цялостната художествена система. Това е причината в лирическата творба да се откриват много и различни решения за изграждане на словесни структури, които изпълват художественото й пространство. Разбира се, тук има място и буквалната, описателна проява на словото. В нея (и чрез нея) се открива не само променливостта в значенията на думите, но и закономерностите на този процес, изцяло ориентиран и предопределен от характера на преживяванията. Лирическата творба се отличава преди всичко със своята „вътрешна” измеримост, а представата за действителността е съвсем различна от обективната реалност. Лириката е наситена с „ преживяния монолог”. В нея тясно са обвързани експресивното и емоционалното и дори хиперболизираното изразяване на дадено свойство.

    В съвкупността от всичките тези възможности в лирическата творба се проявява и най – високата функция на езиковостта – образната комуникативност. Същата обаче се отличава със своята подчертана специфика. В нея като познавателен елемент е включена не само емоционалността, но и постигнатата привидност на обективно- реалното, както и думите и техните значения, и наред с това субективната проява. Като следствие и художествена образност не може да се разглежда единството като езикова същност.

    Създадена на основата на познавателния факт, субективността е предпоставка творбата да се разглежда не като условна сама по себе си, а като такава по отношение на действителността ( изобразеното в нея). В този смисъл субективното има „ свое ” съдържание, надхвърлящо далеч границите както на предмета, изобразен в творбата, така и на самия лирически субект.

    Ако образната природа на лирическата творба е материалната основа, чрез която се разкрива характерът на преживяванията, то за нея самата такава функция изпълнява стиховата й форма. Тя е предопределена от продължителността (непродължителността) на емоция и предполага създаване на такава структура, в която акцентът е поставен върху един самостоятелно обособен смислов център, около който се изгражда съдържанието на лирическата творба. Скокообразността при редуването на различни смислови значения, които често пъти възникват инстуитивно, са подчинени изцяло на този процес.

    В лирическата творба всеки стих е относително завършен по тема. Той е в непосредствена зависимост от средствата за езиковото изграждане и принципите на художественото изображение. Сред тях от особена важност са подборът на метричните размери, постигане на благозвучието (римата в творбата), на ритъма и пр.

    Така например, добре известно е, че римата в лирическата творба се явява своеобразна словесна инструментировка. Тя определя характера на метричните размери, границите на стиха, характера на връзката между стиховете, строфите и пр. С други думи, постигнатото съответствие между изразеното ( съдържанието на творбата) и изразяващото ( формата й) е основния белег на художествеността й. Впрочем всеки литературен жанр представлява едно своеобразно тематично композиционно решение, което определя и самата динамика в развитието на съответната жанрова форма.

    Наред с езиковостта, емоционалната експресивност и метрическата определеност, като друг общохудожествен принцип в лириката присъства и повторителността ( явна или скрита). Тя е причина за емоционалната и смислова натовареност на текста, за възникване на други значения и не на последно място за различните решения в композиционното изграждане на творбата. В лириката, за разлика от епоса и драмата, няма единни структурни определители, които да послужат за основа за класифициране на жанровете й форми – особеност заложена още от времето на възникването, съпътстваща изцяло процеса на развитието й. На начален етап – старогръцката литература, върху лириката силно влияние оказват митологията и фолклорът, което води до „ изключителната пъстрота на лиричните видове и техните названия”. Освен това и „ танцово- визуално – литературният й синкретизъм е причина за сложните размествания на далитбените линии на литературните форми”. Постепенно в процеса на историческото развитие в лириката се наслагва множествеността на гледните точки, силно изразената логическа противоречивост и пр. Наред с всичко това, доведена до много високо равнище на организираност, организираността се превръща „ във фактор за разколебаване на смисловата насоченост на творбата – един от основополагащите смислово- структурни парадокси на лириката ”. Именно това своеобразие на лирическото изграждане е в основата на съчетаването на множество белези, организирани структурно различно, изведени често пъти количествено (в различен обем).

    Сюжетът в белестричната творба. Особености на сюжетното изграждане в жанровите форми на епоса.