Лидерството в организациите

  • 26 тема: Лидерството в организациите

    Теории за лидерството. Мениджърът като организационен лидер: лидери и лидерски стилове. Вземане на решение в организациите – модели. Групово вземане на решение

     

    1.Определение

    Ключов фактор за успеха на една организация е ефективното лидерство. В този смисъл трябва да се прави ясна разлика между ролята на лидера и на мениджъра. По определениелидерството е процес, при който едно лице влияе върху останалите членове на групата за достигане на предварително дефинирани от групата или организацията цели. И така, съществен елемент от определението е идеята за влияние – то може да е формално или неформално, тоест принудително или не, но като цяло се предполага, че подчинените приемат влиянието на лидера с готовност поради ред причини като уважение, симпатия, одобрение и т. н. Друг момент от определението е предпоставката, че лидерството и използването на влияние са свързани с някаква конкретна цел в рамките на даден организационен контекст. С други думи, базисна задача на лидерите е да променят и насочват поведението на подчинените си от гледна точка на бързото и ефективно постигане на предварително зададената задача.

     

    2.Теории

    а)Теория на чертите: От гледна точка на тази теория великите лидери притежават вроден набор от ключови черти, които ги отличават от останалите хора – пример за това са историческите личности. Освен това тази теория твърди, че тези черти остават стабилни във времето и не се влияят от участието в различни групи. Следователно всички лидери би трябвало да притежават този конкретен набор от черти, независимо от средата и конкретни исторически момент, в който живеят. В тази насока са извършени множество изследвания, но не се е стигнало до извеждането на общоприет списък с черти. Все пак са били установени някои интересни зависимости:

    - лицата, притежаващи съчетанието от висока потребност от власт и висока степен на самоконтрол, имат склонност да се изявяват на лидерски позиции

    - политическите лидери се отличават от не–лидерите по своята самоувереност, потребност от постижения и от доминантност

    - лидерите, които предизвикват изключителен респект, адмирации и вълнение, се обозначават като харизматични.

    Нито едно изследване не потвърждава абсолютната връзка между основните лидерски черти или тяхната универсална проява и все пак може да се предположи, че вродените темпераментови особености, нагласи и потребности може да имат връзка с някои аспекти на лидерството.

    б) Поведенчески теории: Изследвания в тази насока се провеждат най-вече в университетите на Охайо и Мичиган, като се дефинират няколко основни дименсии, в чиито граници се разполагат различните лидерски стилове:

    - партисипативни/автократични лидери 2 под-дименсии:

          автократичност/демократичност: доколко лидерите позволяват на подчинените си да взимат участие във взимането на решения

          партисипативност/директивност: степента, в която лидерите се намесват в дейностите на подчинените си

    Въз основа на тези 4 крайни точки, Muczyk и Reimann описват 4 различни лидерски стила:

          директивен автократ

          пермисивен автократ

          директивен демократ

          пермисивен демократ

    Изборът на подходящ стил е свързан с редица организационни фактори като квалификация и брой на персонала, типа задача, структура на организацията и пр. В тази насока е установено, че колкото по-голям е броят на членовете на една организация, колкото по-ниска е квалификацията им и по-неструктурирани и временни са задачите им, толкова по-контролиращи би трябвало да бъдат ефективните лидери (този тип поведение отговаря съответно на дименсиите автократичност и директивност).

    - лидери, ориентирани към хората/лидери, ориентирани към задачата

    Отново посредством манипулирането максималните и минималните стойности по тези две дименсии, могат да бъдат изведени 4 различни стила, които не са несъвместими един с друг. Тоест – в най-оптималния вариант могат да бъдат съчетани загрижеността към подчинените (положително подкрепление, осъществяване на емоционална връзка, съобразяване на изпълнението с ролята на човешкия фактор като приоритет) и насоченост към изпълнението на предвидената задача (строг контрол спрямо подчинените и цялостната технология на организационното функциониране).