Лицемерието в Тартюф

  • Лицемерието е голям човешки недостатък, който винаги е съществувал. Всъщност синоним на лицемерието е двуличието.
    А злото и лъжата са неотлъчни спътници на лицемера, който под маската надобронамереността и сърдечността прави злини.

    В днешно време е почти невъзможно да не срещнеш човек,който е лицемер .Всъщност всеки човек малко или много е такъв,е може и да има някакви изключения,но определено те се броят на пръсти.

    В днешното общество да е различен човек е не е добре. Останалите или бягат или се присмиват, или още по-лошо - не забелязват личността… все едно не съществува. Несъзнавайки какви душевни рани причиняват с това поведение, „нормалните” личности създават днешните хамелеони - хора, лишени от индивидуална мисъл, които загърбват собствените ценности, вярвания и трепети заради чужди. . Те са слаби и неспособни да се справят с нападките или още по-лошо с чуждото безразличие. Иска им да се харесват на всички, но това не е възможно, колкото и красив, умен, забавен и мил да е. Индивидът се опитва да излъже сърцето и душата, но прикритието пред душата е проява на нечиста съвест, а прикритието пред другите индивиди е лицемерие. Или с други думи казано нечистата съвест е лицемерие пред личността, а лицемерието е нечиста съвест пред останалите хора. Слабият човек достига признание или някакво подобие на признание чрез поредица от лъжи, измами и ласкателства. Лицемерът се изкачва все по-нагоре в йерархията или поне така мисли, че прави, докато всъщност е в застой и се намира на най-ниското стъпало - дори не е близо до върха, към който се стреми. Не различава добро и зло, не знае що е любов и омраза. Азът не е вътрешно убеден в доброто, но външно се подчинява на моралните правила. Иска да бъде сред победителите на живота дори и с цената на измама, но дори и да стигне до финала, повече от вероятно е, че ще бъде победен от силата, естествеността и вътрешната красота на истината! Лицемерието е привилегия за слабите и непонятност за силните.

    Лицемерието , то ни заобикаля,то е навсякъде около нас.Ако си лицемер ,можеш да постигнеш всяка цел, която си поставиш, но аз не смятам така.За да поемеш по този път,трябва и да се замислиш дали си струва,защото освен печалба ,можеш и да получиш голяма загуба.Тази загуба може да е любовта, приятелството и още много други,но те са най-важните ,защото без тях не можем!

    Като едно от по-сериозните измерения на лицемерничеството можем да открием в комедията на Молиер “Тартюф”.Но питаме ли сме се на какво се дължи дълголетието на “Тартюф”,как тази комедия се е запазила през вековете като олицетворение на една не малка част от обществото ни.Темата за ширещото се в обществото лицемерие и за грандиозните размери,до които може да нарасне,когато срещу него стои тесногръдия отказ да се гледа по-далече от носа,за долнокачествените машинации,извършвани под прикритието на висока нравственост и религиозност,трудно могат да бъдат локализирани в една епоха и време.

    Ако Молиер ни показва във “Тартюф” един двуличник, който се представя пред обществото като скромен, безкористен, набожен и строг моралист, с една дума свят човек, той в действителност е шарлатанин, безбожник,похотливец, прелъстител, алчен за пари и имоти и пословичен чревоугодник, то съвременния двуличник ми се струва, че е не по-малко опасен.
    Примери за лицемери, за двуличница много. Още Молиер във своята комедия “Тартюф” ни съобщава за героя си, че е отдавна търсен престъпник. Още преди повече от 300 год. Човечеството е разбрало последиците от подобни субекти, властта тогава е била безкомпромисна към тях, както и сега. Защото макар лицемерието на иде не е такъв тежък порок като убийството но то също убива, макар и непряко.

    Всъщност може би не доброто побеждава - Единствено глупавият побеждава в живота. Умният вижда прекалено много пречки и евентуални ходове.

    Лицемерието е едно най-лошите качества, на което, за жалост, често ставаме носители. Лицемерието, във всичките му форми, служи за да носи дивиденти на човека, който го прилага. Това най-ясно личи в случая, когато се употребява, за да се издигне някой.

    Лицемерието, като път към успеха,  днес се е превърнало в начин на оцеляване.