Лекции по международни финанси

  •  

    ТЕМА 1. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСИ

    1.ОТВОРЕНА ИКОНОМИКА

    Съществуват няколко подхода при определяне на понятието отворена икономика[1]. По своята същност те са близки, но разликите се получават от едно по-пълно представяне на изучаваните явления.

    Първата дефиниция представя отворената икономика като икономика, интегрирана в системата на международните стопански връзки, при които всеки стопански субект е в правото си да осъществява внос и износ на стоки и услуги и финансови сделки.

    Втората дефиниция определя отворената икономика като икономика на страните, откриващи своите граници за проникванена стоки и капитали от други страни и свободно да експортира своите продукти и услуги в други страни.

    Типовете отворена икономика са:

    1.голяма (способна да оказва значително влияние върху състоянието на международния пазар и на нивото на световните лихвени равнища)

    2.малка (икономика, незначителните размери на която не й позволяват да оказва съществено влияние на процесите на световния пазар).

    Основните концепции за откритата икономика са кейнсианска, радикална и монетаристка.

    2.ВАЛУТЕН КУРС

    Валутният курс е отношението на паричната единица на една страна към парична единица на друга страна. Валутният курс изпълнява три функции.

    - Валутният курс е средство за съизмерване стойностите  на паричните единици. Това означава, че валутният курс показва каква е цената на парите на една страна, изразена с парите на друга страна. Чрез тази функция икономическите агенти сравняват производствените си разходи с международните цени. Това се отразява на поведението им на пазара и в крайна сметка води до изменение на стоковите потоци между националния и международния пазар. В този смисъл валутният курс е инструмент за разделяне на стоките между двата пазара.

    - Средство за конверсия на една валута в друга. Чрез тази функция валутният курс обслужва валутния обмен при търговията със стоки, при движението на капитали и осъществяването на специфични валутни операции.

    - Средство за корелация на индикаторите на вътрешния и международния пазар. Именно тази функция на валутния курс се използва като активен пазарен регулатор. Той е лост за свързване на вътрешните и международните цени. Така по отношение на стоки, внасяни от чужбина, той изпълнява ролята на ценообразуващ фактор. Силно е влиянието на валутния курс за относителното изразяване на лихвения процент в страните ( ако две икономики са отворени за движението на капитали разликата между основния им лихвен процент се определя от очакваните изменения във валутните курсове на паричните им единици). С валутния курс се регулира платежния баланс. При понижаване курса на националната валута се създават предпоставки за намаляване на пасива, а при повишаване курса на националната валута се създават предпоставки за ограничаване на актива в платежния баланс.

    3.ВАЛУТЕН ПАЗАР, ВАЛУТА

    Международният валутен пазар обхваща всички транзакции, свързани с размяната на валута. Той не е дислоциран на точно определено място. Тук не се събират купувачи и продавачи, изразяващи желание да купят или продадат валута. Главни участници са големите търговски банки, клиентите им и мрежата от брокери.

    Валутата като понятие се използва в смисъл на парична единица, платежно средство или пари. Валутата, разбирана като национална парична единица може да е конвертируема, частично конвертируема и неконвертируема. При обмяна на една валута с друга възниква въпроса за валутния курс.

    4. КОТИРОВКА

    Котировка- начин за определяне на валутния курс. Най-разпространените начини за котировка на валутата са:

    1.пряка котировка - цената на единица чужда валута се изразява в местни парични единици, т.е. еквивалентността се дава в местна валута. Например в България 1EUR=1,98 лв., във Франкфурт 1EUR=1,79 USD.

    2. косвена котировка - за единица мярка се приема националната валута и цената й се изразява в определено количество чуждестранни парични единици, т.е. при нея се дава отговор на въпроса колко чужди валутни единици са равни на една местна  единица.

    3. Крос курсове - съотношение между две валути, производно от техните курсови отношения към трета валута Разликата между курс-продава и курс-купува се нарича марж, който обикновено е около 0,5 %, и служи за покриване разходите на банките и предпазване от евентуални валутни рискове.