Лекции по антична литература

  •  

     

                        ЛИТЕРАТУРАТА НА ДРЕВЕН РИМ

     

     

    Библиография:

    История на Древен Рим, Изд. “Наука и изкуство”, С. 1974 г.

    ІІІ част, Глава 12: Криза на републиканския строй в Рим през 70 - 60-те години на І век пр.н.е. - стр.175

    ІІІ част, Глава 13: Гражданските войни през 40 - 30-те години на І век пр.н.е - стр. 207

    ІІІ част, Глава 14: Римската култура през ІІІ -  І век пр.н. е.

    ІV част, Глава 18: Култура на Средиземноморския свят през І - ІІІ век от н.е. /Антична цивилизация/ - стр.300

    ІV част, Глава 19: Възникване и първи етапи в развитието на християнството - стр.318

    Теодор Момзен, Римска история, Изд. “Прозорец”, 1999 г.

    Пиер Гримал, Римската цивилизация, Изд.”Български художник” и Изд. “Отворено общество” , С.1998 г.

    І част, Първа глава: Най-ранните времена: легенди и действителност - стр. 15

    І част, Втора глава: От Републиката до Империята - стр.35

    ІІ част, Трета глава: Животът и обичаите - стр.73

    ІІ част, Шеста глава: Животът и изкуствата - стр.149

    ІІІ част, Осма глава: Рим - първият сред градовете - стр.203

    ІІІ част, Девета глава: Развлеченията в Рим - стр.249

    Бъртранд Ръсел, История на западната философия, І том, ИК “Хр.Ботев”, С.1994 г.

    Глава ХХ ІХ: Римската империя в културно отношение - 393 стр.

    Антична философия, сб. /съст. проф. Ради Радев/, Н И, С. /ІІ издание/- 1988 г.

    Лукреций - стр. 387

    Сенека - стр.402

    Марк Аврелий - стр. 437

    АНТИЧНАЯ ЛИТЕРАТУРА /под редакцията на проф.А.А. Тахо-Годи/, Просвещение, Москва, 1980

    Часть вторая - Р и м - стр.288

    Римска литература, сб. в поредицата “Библиотека за ученика”, ДИ “Отечество”, С. 1988 г.

    Публий Теренций Афър - БРАТЯТА

    Марк Тулий Цицерон - ИЗ ПЪРВА РЕЧ ПРОТИВ КАТИЛИНА

                                           ИЗ ЕТИЧЕСКИЯ ТРАКТАТ “ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО”

    Гай Валерий Катул - ЛИРИКА /фрагменти/

    Квинт Хораций Флак - ОДИ  И  САТИРИ /фрагменти/

    Тит Ливий - ИТОРИЯ НА РИМ /фрагмент/

    Луций Анеи Сенека -  ИЗ “НРАВСТВЕНИ ПИСМА ДО ЛУЦИЛИЙ”

                                        ИЗ ДИАЛОГА “ЗА ТВЪРДОСТТА НА МЪДРИЯ”

                                        ИЗ ДИАЛОГА “ЗА СПОКОЙСТВИЕТО НА ДУХА”

    Корнелий Тацит -  АНАЛИ /фрагменти/

    Апулей - ЗЛАТНОТО МАГАРЕ /фрагменти/

     

     

                                 РИМСКАТА  ЦИВИЛИЗАЦИЯ

     

    Древен Рим - исторически преглед: Древен Рим е родината на римската цивилизация. В началото той е село населено от латините, разположено по бреговете на реката Тибър, в центъра на плодородната област Лациум. Възникнало е около 1000 г.пр.н.е. През периода 500-300 г.пр.н.е. Рим налага господството си над Апенинския полуостров и по крайбрежната ивица на Средиземно море.

      От около 200 г.пр.н.е. до края на V век от н.е. Древен Рим контролира обширни територии от Европа, Африка и Азия. Римляните налагат начина и стила си на живот над завладяните народи, които, макар че запазват някои от местните им традиции, възприемат латинската култура.

      Основите на римския начин на живот се полагат от местните италийски племена - Етруските и Кампанийците, макар че културите им се оказват по-късно под доминацията на латинската култура. Много други фактори допринасят за налагането на римския начин на живот. Огромно е влиянието на Велика Гърция, на гръцките обичаи, аспекти на религиозния култ и стилове, които се възприемат със или без съпротива от древните римляни. Приноси в римския начин на живот имат и народите от Близкия изток и от граничните области на Европейския континент.

      Икономическият просперитет и успехите на римските легиони довеждат до формирането на Римската империя, която пък създава благоприятна среда за развитието на римската култура. В тази благодатна културна среда се изявяват даровити художници, занаятчии, добри администратори и юристи, които допринасят за развитието на разнообразни тенденции в римския начин на живот.

      Въпреки дълбоките промени в устройството на Римската държава през периодите на Царете, Републиката и Империята тя доказва своята стабилност и приемствеността в законите и нравите, които създават и охраняват самобитността й. Тези обстоятелства допринасят за налаганито на специфичния начин на живот в нея.  Здравите местни традиции просъществуват в нравите, обичаите и постигането на благоденствие. Хората от Империята, населяващи Гърция са много по-високо образовани и рафинирани, отколкото варварското население на отдалечените северозападни провинции Галия и Британия. И все пак гърците, галите и британците принадлежали на един самобитен римски свят.

     

     

     

                                     КУЛТУРАТА НА ДРЕВЕН РИМ

     

     

    Римското общество: От древни времена римското е разделено на висше патрицианско съсловие и плебеи, които представляват останналата част от населението. Патрицианските фамилии се групират в кланове, които вероятно са отразявали вътрешната структура на древните латински племена. Един от тези кланове, Юлиевците, захранва със свои именити представители първата имперска династия на Древен Рим. Принадлежността към силен клан осигурява достъпа на потомците му във войската, съдийската колегия и администрацията. Всъщност на административни постове били издигани и синовете произхождащи от конническото съсловие, което обединява нисшите слоеве на римската аристокрация.

      С течение на времето различията и ограничаването на достъпа до висшите административни постове отпадат. През периода на Ранната република тези постове са все още запазени за потомците на патрицианската каста, на още през периода на Ранната империя до тях започват да се издигат и мниго талантливи и напористи представители на конническото и на плебейското съсловие. Патрицианският произход остава само повод за кастова гордост, но вече не е осигурено предимство в изграждането на обществена кариера.

       Друго важно различие е премахнато през 212 година пр.н.е., когато императорът Каракала дава право на всички жители на огромната Римска империя да получат римско поданство. Така хората от провинциите се изравняват по права със жителите на метрополията.

        Около патрицианските и коннически домакинства се групира прислойката на       к л и е н т и т е, която по примера на висшите класи търси икономическа мощ и административна позиция. Типични стават случаите, в които клиентът търси подкрепа от покровителя си /патриций или конник/ за да си осигури някоя обществена длъжност или концесия за търговия. Покровителят може да упражни властта и влиянието си, но очаква след това клиентът да му се отплати по подобен начин. Системата на  к л и е н т и л и з м а  представлява важен аспикт на римския частен и обществен живот. По-известните мъже събират около себе си все по-широки общности от клиенти, определят им приемни часове и дни, така че голяма част от обществените и търговски дела на Рим се осъществяват в рамките на системата от клиенти.