Лечебни растения от семейство сложноцветни и разпространението им в България

  •  

     

     

    Тема: ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ ОТ СЕМЕЙСТВО СЛОЖНОЦВЕТНИ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО ИМ В БЪЛГАРИЯ

     

     

    ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ ОТ СЕМЕЙСТВО СЛОЖНОЦВЕТНИ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО ИМ В БЪЛГАРИЯ

     

     

    Разнообразието на висшите растения в България обхваща над 3800 вида от 886 рода и 153 семейства. Това богатство се обуславя от редица фактори. Преди всичко географското положение на страната, позволяващо разпространението на разнообразни флорни елементи на сравнително неголяма територия средноевропейски, средиземноморски, малоазиатски, понтийски, степни, панонски и др. От значение е и сложната геоморфология на релефа, с надморски височини от 0 до почти 3000 м, с разнообразие от планински системи. Следва да се отбележи и факта, че част от територията на страната е древна суша, останала незасегната и от заледяванията през неогена, което е благоприятствало оцеляването и запазването на терциерни реликтни видове.

      Най-богатите на видове семейства са Сложноцветни (Asteraceae) .

    Сложноцветни (Asteraceae (остар. Compositae)) е семейство двусемеделни растения, принадлежащи към отдел Покритосеменни. Със своите около 1100 рода и над 20 000 отделни вида се счита за второто по брой представители семейство в рамките на Magnoliophyta. Систематичното име идва от гръцкото Aster, означаващо звезда и е използвано за описание на формата на цвета. Срещат се предимно треви, а по-рядко храсти и дървета.

    Представителите на семейството са разпространени космополитно, но по-голямата част се срещат главно в полупустинните области на тропичния и субтропичния пояс.

    Листата са прости, последователно или срещуположно разположени; без прилистници. Цветовете са събрани в съцветие кошничка. Чашелистчетата са видоизменени във власинки. Венчелистчетата са 5 и са сраснали в тръбичка, езиче или фунийка. Плодникът е един с долен яйчник. Плодът е плодосемка, често снабдена с парашутче, хвърчилка и др.

    Взависимост от начина на срастване, цветовете биват:

    тръбест-актиноморфен- петте венчелистчета срастват във вид на тръбица,върха на която завърщва с 5 зъбчета.

    Езичест- зигоморфен- венчелистчетата срастват във вид на тръбица, която има странно езиче, завършващо с 5 зъбчета.

    двуусто езичест- зигоморфен-в края на тръбицата се формират две езичета- долното е по-късо, а горното- по-дълго.

    лъжливоезичест- зигоморфен- при него долното езиче е редуцирано и остава само горното.

    фуниевиден -близък е по устройство до тръбестия, но езичетата са с различно развитие, за това е повече или по-малко зигоморфен.

    Сложноцветните имат следните характерни белези: І.Листатаса най-често прости,разположени последователно или срещуположно. ІІ.При всички растения цветовете са събрани в съцветие кошничка или в по-сложни съцветия,съставени от няколко кошнички. ІІІ.Плодът е плодосемка.

    Семейство Сложноцветни е най-многобройното по отношение броя видове в България. Естествено разпространени са около 420 вида от около 95 рода. 58 вида от семейството са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

    Сем.Сложноцветни

    Бял оман

    Inulahelenium

    Бял равнец

    Achilleamillefolium

    Вратига

    Tanacetumvilgare

    Описание

    Белият оман е мнагагадишно тревисто растение с право, разклонено, високо до 2 м. стъбло.Долните листа са едри, продълговати, на върха стеснени, неравномерно назъбени и от долната им страна сиво окосмени.Цветовете са събрани по върха в съцветие кошничка.Периферните цветове на кошничката са тесноезични, жълти, а вътрешните – тръбести, също жълти.Плодовете са призматични с 4-5 ръба, снабдени с хвърчилка.Коренът е дебел, месест, силно разклонен, отвън тъмносив, а отвътре белезникав.При разрез той показва радиален строеж.Цъфти през юли – август.

    Белият равнец е тревисто растение с право стъбло , високо до 50 см.На върха на стъблото са събрани цветните кошнички във форма на гъст щит.Листата са последователни , двойно до тройно пересто нарязани с линейно заострени листчета.Цветните кошнички са дребни, бели.Обвивката им се състои от червеникавокафяви в средната си част зелени, керемидообразно наредени листчета с люспест ръб.Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели , езичести и до 30 ръбести цветчета.Плодовете са белезникави, продълговати, обикновено без хвърчилка.Цялото растение е покрито със сиви власинки, които му придават сивобелезникав цвят.

    Вратигата е многогодишно тревисто растение със силно разклонено в горната си част стъбло, достигащо на височина до 1м.Листата са последователни, текоперести, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли, долните с дръжки, а горните приседнали.Листчетата са продълговати, заострени, по ръба остро назъбени.Цветните кошнички са златистожълти., с плоско цветно дъно, широки 6 – 8 мм.Състоят се само от тръбести двуполови цветове, дълги 3 – 4мм.Притежават силна неприятна миризма и горчив камфорен неприятен вкус.Семената са дребни, петоъгълни.Цялото растение има характерна неприятна миризма.

    Разпространение

    Белият оман обича влажните сенчести места и горите.Среща се предимно в източните части на страната.

    Белият равнец се среща по ливадите, тревистите места, поляните, както и в планинските и горските райони из цялата страна.

    У нас се среща по скалистите места, покрай реките и потоците, по тревистите места, между храсталаците и покрай пътищата в цялата страна.Отглежда се и като градинско растение.

    Дрога

    Коренът заедно с разклоненията се събира през пролетта ( март – април) или късно през есента.Изкопават се младите месести коренища заедно с корените, като старото коренище се отделя.След измиване се нарязват на парчета с размери до 10 см. И се сушат на сянка върху рамки или в сушилня при температура до 40 градуса.При бързо сушене се получава качествена дрога и се избягва плесенясването й.Изсушеният корен отвън е сиво-кафяв, а отвътре – сивобелезникав с кафяви точки и характерна миризма.Съхранява се на сенчесто, сухо и проветриво място.Може да съдържа влага до 12%.

    В билко лечението се използва цялото растение или само цветовете, които се берат малко преди пълното им разцъфтяване, като се режат близо до горното им разклонение без стъблената част.Стръковете се берат в началото или по време на цъфтенето ( юли – септември).Надземната част се отрязва на 20 см от върха на стъблото.Сушат се 4 – 5 часа на слънце, а след това се дооизсушават на сянка.Може да съдържа влага до 13%.

    Цветовете на вратигата се берат през юни – август.Сушат се на слънце или в сушилня при температура до 30 градуса по С.Изсушената билка е с жълт цвят, характерна миризма и горчиво – сладък вкус.Пази се на сенчесто , сухо и проветриво място.

    Химичен състав

    Дрогата съдържа 1 – 3% етерично масло, чиито основни съставки са :сесквитерпеновите лактони алантолактон, изоалантолактон, дехидроалантолактон, около 20 – 40% инулин, малки количества алкалоиди, смоли, пектини и др.Изолирани са разпадните продукти псевдоинулин, хелиантенин.

    Дрогата съдържа 0.1 – 0.5% етерично масло (съдържащо азулени),горчивото вещество ахилеин, холин, танини, апигенин, слузни вещества, аксорбинова киселина и др.Противовъзпалителното действие се дължи на дъбилните вещества и етеричното масло.

    Дрогата съдържагорчиви вещества, флавоноиди, смоли, галова киселина и 1% етерично масло.Етеричното масло се получава чрез дестилация с водни пари.То е жълтеникава течност, постепенно потъмняваща на въздуха , с камфороподобна миризма.Главна съставка на маслото е кетонът туйон ( до 70% от маслото).Съдържа още терпени, туйол и борнеол.

    Действие и приложение

    Дрогата действа секретолитично и противокашлично при остри и хронични бронхити, дразнеща кашлица от различен произход и бронхиална астма.Етеричното масло подобрява апетита и тонизира храносмилането, намалява стомашната секреция и действа жлъчегонно.Проявява спазмолитично действие при възпалителни процеси на стомаха.Дрогата действа и диуретично.

    Дрогата се прилага като ароматно и горчиво средство за възбуждане на апетита  и за засилване на секретите на стомашните жлези при диспепсии и атрофичен гастрит.Повишава съсирваемоста на кръвта, действа кръвоспиращо при кръвоизливи ( маточни и бъбречни), хемороиди, кървене от носа и венците , при лечение на рани.Извлеците от белия равнец активизират действието на фибрина , но никога  не водят до образуването на  тромби.Повишава пикочоотделянето при хипертония, противодейства на причинителите на малария и при глисти.

    Дрогата тонизира гладката мускулатура и засилва секрецията на стомашно – чревния канал при запек, язва на стомаха и дванадесетопръстника.Действа противовъзпалително и болкоуспокояващо при колики и газове в червата, стомашни болки , ставни болки , ревматизъм.Увеличава амплитудата на сърдечните съкращения , забавя ритъма на сърцето, повишава артериалното  налягане.Етеричното масло усилва отделянето  на жлъчен сок ( при заболяване на черния дроб и жлъчния мехур), има противоглистно действие, притежава антимикробно и антисептично действие.Дрогата е токсична, да се използва само под лекарски контрол!

    Народната медицина препоръчва дрогата при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и при възпалителни процеси в тях, при болезнена менстуация, външно за миене на косата при пърхут и за бани при ревматизъм , при нервни разстройства, главоболие, подагра, малария и др.

    В народната медицина на Карачаево – Черкезката област на Русия отвара от цветовете на вратигата се използват за лечение на рак на кожата (Балитски, Воронцова, 1982 г.)