Курсова работа по увод в литературознанието

  • Курсова работа

    по

    Увод в литературознанието

    Анализ на две стихотворения

    Орлин Дянков

    Орлин Дянков, български поет, е роден на 06.03.1967 г. във Варна. Той олицетворява романтическата фигура на Поета – бард и свободен трибун. През 1984 година получава първата национална награда за поезия на името на Петя Дубарова. По време на следването си в Шуменския университет, става водеща национална фигура сред студентите-литературни творци. Умира трагично във Варна на 09.08.1990 г., едва 23 годишен. Приживе не издава книга. През 1992 година студентите от шуменския литературен клуб “Боян Пенев” издават избрани негови стихове и поеми под заглавие “Бунтувам се тъжен.

    ГОВОРИ Д'АРТАНЯН

    Застани по-здраво на краката си!                         2-5-9 амфибрахий
    Внимавай, огледалото е живо.                    2-6-10 тристъпен ямб + прихий
    Не знам дали кръвта е нещо свято,                   2-4-6-8-10 петстъпен ямб
    но да съм мъртъв, май не ми отива.               4-10 двустъпен ямб + пихий

    Дуели, пререкания, конюшни                  2-6-10 тристъпен ямб +прихий
    и бяг към нещо вечно неизвестно.             2-4-6-10 четиристъпен ямб +прихий
    Отиват царедворците послушни                2-6-10 тристъпен ямб +прихий
    към гроба. Оцеляват само песните.            2-6-8-10 четиристъпен ямб + прихий

    Да пеем за приятелите мъртви,                2-6-10 четиристъпен ямб + прихий
    със шпаги имената им да пазим.               2-6-10 тристъпен ямб + прихий
    Аз свикнах във войните да съм първи.      2-6-10 тристъпен ямб + прихий
    Помагаше ми не любов. Омраза!               2-8-10 тристъпен ямб + прихии

    Известен съм сега, с респект съм сочен,    2-6-8-10 четиристъпен ямб + прихий
    но радостен не съм. О, болка скрита!          2-8-10 тристъпен ямб + прихий
    Защото шпагата е всъщност дълга точка,   2-4-8-10-12 петстъпен ямб +прихий
    просветваща във мрака на душите ни.        2-6-10 тристъпен ямб +прихий

     

    Тема, идея  и мотив за написването на творбата. Лирически герой.

    В това стихотворение  авторът извършва коренно преобръщане на един от героите на класическата литература.Още в заглавието на творбатаДянков ни представя лирическия герой - Д’Артанян, четвъртия знаменит мускетар от романа на Александър Дюма- баща, „Тримата мускетари”. Мускетарят същевременно заема и ролята на лирически говорител, който гради един самотен  и до болка откровен монолог, една пространна изповед на душевното му състояние, предизвикана от премислянето и преоценяването на миналите действия и  мотивация. Пред изненадания читател се разкрива тъжния факт, че въпреки всичките си успехи, въпреки всичките си победи в битките, въпреки благополучия край на  приключенията, въпреки всичката слава, почит и уважение, Д’артанян е измъчват от тъга и мъка, несигурност, също и от съвестта си. Разкрива се, че въпреки всичките си приключения и постижения, героят не намира жизнения си път за удовлетворителен, а с безкрайно съжаление си спомня, че движещата сила за тези постижения е била не изначално чистата любов към ближния, не желанието да се помогне или защити нещо, а омразата към враговете, към противниците. Героят осъзнава, че не се е борил за някакъв идеал, за някаква цел, за нещо въобще, а че борбата му винаги е била против нещо. Душата му в продължение на години е била разяждана единствено от силата на омраза и желанието да оцелее.„Помагаше ми не любов. Омраза!”Той споделя с читателя и натъжаващото ги прозрение, достигналата го горчива мъдрост, че след битките и войните всъщност няма истински герои, няма истински победители и победени. В крайна сметка за сърцата на хората и историята „Оцеляват само песните.” – спомена за някакво дело.

    Цялата поанта на стихотворението е една разтегната метафора, която обобщава и отново преобръща по парадоксален начин представата за човешкия живот, неговите битки, оръжия и стремежи, като шпагата тук е метафора, символ на постоянната човешка борба, било то с трудностите, с живота, със себе си. Именно тази постоянна борба прави живота ни стойностен, осмислен, изживян, тя просветлява делничното човешко съществуване и оставя някаква следа в света, въпреки тъжното заключение, че само песните оцеляват.

    Строфична структура, стихосложение:Творбата е изградена от четири четиристишни строфи (катрени). Стихосложението е силаботоническо, почти изцяло изградено от ямбове (2,3,5 стъпни) плюс множество облекчени срички (прихий) и един амфибрахий.

     

    Рими: Използват се главно кръстосани, женски, краестишни рими.