Курсова работа по български фолклор

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

    по

     

    Български фолклор

     

     

     

    Народните песни представят най-развития и най-богатия дял на българското поетическо творчество.Песните са били част то живота на хората,те са отразявали техните чувства, тяхното социално положение. Най-често виждаме това при отразяването на различни поводи за  празнуване и обратното. Всеки народ си има свои традиции, обичаи и език и именно те го правят уникален и го отличават от останалите народи. Традициите не само изграждат отделните етноси, но изграждат самия човек и за това запазването им и изобщо епоситееотсъщественозначение.

    При различните поводи се използват и различни по вид песни:сватбени, кръщелни, Коледни,Лазарски,Никулденскиидруги.
    В случая ще разгледаме сватбените песни, като част от специфичен обред.Сватбата винаги е била важно събитие в живота на хората.Това е крачка към съзряването на даден човек. За изтъкването на брака, народът е изградил кръг от обреди. Всеки обред е свързан сразлична песен.Чрез народната сватба можем да проследим как те обединяват в себе си стопански и религиозни и юредически елементи. Годежът е традиция, която се спазва във всички райони на страната, този обичай е много важен за всички които участват в него, тъй като чрез него роднините на годениците се срещат, за да се „опознаят” , да преценят бъдещите си роднини. Годежът в различни области е наричан по различни начини, единият от тях е „менеж”. Чрез този ритуал двете страни се задължават да изпълнят определени неща,като даряване на дарове за годеницата и годеника. В повечето случаи уговорките са за материални размени. В този случаи виждаме юредическата същност на годежа.Другата съществена част от „сливането” на семействата е самата сватба. Сватбата винаги е била важно събитие в живота на хората.Това е крачка към съзряването на даден човек. За изтъкването на брака, народът е изградил кръг от обреди. Всеки обред е свързан с различна песен. Песните са били вид отдушник, може да се каже, че чрез тях хората са се изповядвали.Сватбените обреди ни показват различни действия, които са важни при женитбата. Обредната страна на сватбата се открива в повечето случаи с т. нар. Засевки. Същината на засевките се състои в отсяване на много брашно, от което се замесва хляб, необходим за трапезите главно в деня на довеждането на невестата. Отсяват и замесват обикновено зълвите, като първата от тях трябва да има живи родители. На много места първата роля се дава на първородена девойка. В началото на замесването взема участие и деверът, който разбърква тестото със свирка, със свежа пръчка или с жегъл, на който е нахлузен пръстенът на младоженеца. Девойката, която замесва хляб, някъде е облечена в дрехите на невестата и накитена с нейните накити.

    Отсяването и замесването имат значително тържествен характер; сеячки и месачки в много случаи биват три, шест, седем. Сеят през три сита, отсяват в три нощови едни върху други или дори в седем нощови. В някои региони в брашното се слагат и пръстените на младоженците, гривните на невестите. Всичко това става със съответни по съдържание песни, например:

     

     

    Донесете ситно сито,

    Ситно сито копринено,

    Да пресеем бяло брашно,

    Бяло брашно пшеничено,

    Да найдем моми гривни,
    Моми гривни момков пръстен….

     

    Втори момент от сватбата е приготвянето на сватбеното знаме. Някъде едновременно със сватбеното знаме се приготвя и сватбеното дръвце, известно сред народа като: ела, бор, бахча, кумово дърво и пр. То се прави от клон на иглолистно или плодно дърво. При изпълнението на подходящи песни момините дружки го украсяват с позлатени ябълки, цветя, разноцветни прежди и панделки или хартиени ленти. По-късно го продават на кума, за да украсява сватбената трапеза, забодено върху кумовия кравай.Към този обичай е имало и подходяща песен:

     

     

    Изгреяло е ясно слънце
    у Даньови равни двори;
    то ни било ясно слънце,
    най ми било алян байрак.
    Ой деверко, млад неженен,
    откупи си алян байрак,
    той ще трябва таз неделя,
    да превеждаш млади булки,
    млади булки и кумове,
    и кумове и сватове.

     

         
    Сватбено знаме.

    Сред другите „ритуали” е имало и приготвяне на сватбени венци, които се приготвяли от живи цветя в дома на кума. Изплитали ги девойки от пръчки или от клончета на друго плодно дърво, увити в зеленина и цветя, между които винаги се слагали червени прежди и билки „за предпазване от лош поглед и други лошотии”.се слагат на главите на младоженците в черква и с тях те се завръщат у дома.се слагат на главите на младоженците в черква и с тях те се завръщат у дома. Приготвянето на венците е съпровождано с пеене на съответни песни :

    Вила мома зелен

    Ем го вила, ем плакала,

    Дор плакала, наричала:

    -не те вия да те нося,

    Да те нося по седенки…..

    Най те вия да те кине,

    Да те кине младоженяк!

    Към подготвителните обичаи за вземане на невестата от дома спада и нейното сресване и сплитане. В него вземат участие само девойките. За тази цел в навечерието на венчавката или току преди нея, преди да бъде пременена във венчалното облекло, невестата сяда върху постлан ямурлук, поръсен с различни плодове. В присъствието само на домашните дружките й разплитат косите, сресват ги и ги сплитат наново. За първата плетеница се изискват често условия като за месариите. Разплитането, вчесването и сплитането са съпроводени с народни песни. Особено често се пее за необходима твърдост на девойката, да не заплаче при сплитането си, макар че всички наоколо плачат, а в много песни е съветвана и да не дава да я сплитат: „Не давай се, девойко, да ти снемат веньоко.” Отбелязват се последните момински мечти на бъдещата невеста. В много случаи миенето и сплитането не се смята за обичай. Съответен на сплитането у невестата обичай, е обичаят бръснене на младоженеца. В сравнение със сплитането той е много по популярен и почти повсеместен. Бръсненето на момчето символизира края на ергенството.Бръснат младоженеца дори и в случая, когато той е съвсем млад и няма никаква нужда от бръснене. Бръсне го някой момък или девер. Това става на двора, на дръвника под плодно дърво. Особени грижи се полагат за събиране на обръснатите косми, като девойка (или сестрата на младоженеца) държи кърпа под брадата му. Събраните косми се пазят да не попаднат у злосторници и най-често се хвърлят в хамбара с жито. През време на бръсненето свири музика или зълвите пеят съответни обредни песни: