Кръстоносните походи

  •  

    РЕФЕРАТ

    По СРЕДНОВЕКОВНА ОБЩА ИСТОРИЯ

    ТЕМА:П Ъ Р В И, В Т О Р И, Т Р Е Т И    К Р Ъ С Т О Н О С Н И   ПОХОДИ”

     

    I.Предпоставки за възникване на кръстностното движение

    1.Демографските механизми в държавите и народите от Западна Европа генерират обществената прослойка на феодалните католически професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като рицари. Тези воини, както и свободното селячество и настроените към бунтове и насилия крепостници представлявали опасност за властта и благосъстоянието на едрите феодали и ангажирането им с кръстоносните походи представлява в известен смисъл отдушник за тяхната агресивност, като същевременно ги отклонявало от „изпадане” в ерес и от участие в еретически движения,въстания и други нежелани от църквата прояви на анархия. Според някои автори Западна Европа достига критичен праг на населението, за първи път след римската античност, което „прелива” и трябва да се канализира според необходимостите на управляващия елит.Не бива да се допуска, че немалко от тези европейци са обезнаследени благородници, за които походите са авантюри за реализация във феодалното право и завладяване на нови ленни владени

    2.Църквата е тази, която може да проповядва пряко всички граници и да заповядва на императори. Силата и се увеличава през ранното Средновековие. Клерикалите имат нужда от апостоли, светци и други модели на подражание, а също така и от общ за всички консолидиращ враг. Подходящ се явява старозаветния и еретичен ислям, тормозещ повече от три века Източната римска империя.През 1063г. папа Александър II поставя основите на зреещата идеология като благославя християните в борбата им с мюсюлманите, давайки им папски знамена, а също така и предварително опрощавайки всички грехове на загиналите в битките в името на Христа.

    3.Източно-Западната схизма като политическо разделение на християнската църква е резултат от един по-дълъг период на отчуждаване между християнският Изток и Запада. Основната причина е борбата за върховенство между римските папи и константинополските патриарси, които в крайна сметка се отлъчват взаимно през 1054г.За разделянето помагат и вече съществуващите разлики между Западната и Източната църква в догмите, обредите и организацията. Кръстоносните походи са удобен политически, идеологически и силов модел за ликвидиране на схизмата с ликвидиране на субекта й от византийска страна. Според Киндер и Хилгеман две духовни течения придават импулс и мощ на кръстоносното движение:

    *Идеята за Поклонничество в Светите земи;

    *Идеята за разглежданата като необходима и справедлива Свещена война срещу друговерците\в това число и Византия\.

    В крайна сметка папата в Рим не би отказал създаване на световна католическа империя чрез възстановяване на древните римски граници. От това произтича съществена финансово-икономическа изгода дори само от приходите от поклонници до Светите за християнството места. Смесването на тези тенденции поражда  Кръстоносните походи, романтично и наивно представляващи желанието на западноевропейското християнство да спаси източноевропейското от мюсюлманите.

    Кръстоносните походи са много повече от завоевателна кампания, но за местното население в териториите, обект на кръстоносната агресия са именно бедствие, вражеско нашествие, което не се спира пред никакви морални ограничения. Спрямо неверниците моралът липсва – като регулирана от религията и образованието духовно-поведенческа норма, той е модифициран негативно. Църковната и светската власт пропагандират липсата на задръжки и опрощават веднага греха от убийството на мюсюлманин, еретик или езичник. Това оставя дълбока следа в душевността на мюсюлманина, която се предава в поколенията.

    II.Заражданенакръстоносното движение – XI век

    Кръстоносните походи са мащабни военни религиозно-доктринални кампании, предприемани през Средновековието в защита на интересите и идеологията на Римокатолическата църква. Те са значително политическо, социално, културно и религиозно явление, променило чувствително хода на световната история.Кръстоносните походи целят:

    *разширяване или защитаване позициите на католическата религия,

    *превземане и защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи или угрозата от завладяване от такива,

    *потъпкване на еретически движения за разправа с непокорни на църквата или на отделни владетели, включително населението на цели области и държави.

    Особено място сред изначалните и прокламирани мотиви за предприемане на кръстоноснити походи заема защита на Светите земи, тоест осигуряването на християнска власт над тях. Участниците в походите се наричат кръстоносци – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници – рицари, монаси, хора от простолюдието. Те воюват предимно срещу араби, маври, селджукски и османски турци, езически народи от Прибалтика.