Крадецът на праскови - анализ

  •  

    „Крадецът на праскови”
    Анализ
     

    1. Сюжет и композиция – Творбата е повест за красотата на любовта, но и разказ за жестокостта на войната, за разрушената човешка хармония.

     

    1.1 Композиционна рамка – началната и финалната картина пресъздават атмосферата на две безсмислени войни. На този фон е ситуиран поетичният разказ за една непобедена любов, за свободния избор на главната героиня в едно несвободно време. Първото послание на творбата е, че войната винаги е била и ще бъде страшно зло за хората. Тя е изпитание за човешката същност, време на ценностен хаос, на разколебаване на моралните норми. Човекът е поставен в екстремна ситуация, която провокира истинската му същност.

     

    1.1.1 Първата световна война – това е време, в което се изострят съществуващи конфликти: социални и междунационални. Има нетърпимост, стават престъпления. Емилиян Станев пресъздава атмосферата на време на безперспективност и пълно отчаяние (гл. 1-ва, стр. 201-ва, 1-ви абзац); на самота и отчуждение (същия цитат; гл. 9-та,стр.227, 1-ви абзац); на насилствено отделяне на човека от установения начин на живот, на безпомощност в това зло време (гл.10-та1 стр. 228, последните два абзаца). Войната носи несигурност дори за настоящия ден. Човекът е изкушен от своя егоизъм (гл. 1-ва, стр. 200, „Със селяшка пестеливост...свраките и косовете.”)

     

    1.1.1.1 Нещастията облагодетелстват хора, които имат власт. Тази власт дава на егоистичния човек възможност да налага жестокостта си, да потиска свободата на човешкия дух. Герои на деня стават такива като полковника – с дребна, хищническа душа (гл.1-ва, стр.199, края на последния абзац).

     

    1.1.1.2. Националните проблеми се оказват неразрешими, защото притежаващите власт влагат личната си омраза към врага. За полковника те са хора, справедливо загубили човешките си права (гл.1-ва, стр. 207,4-5 ред отдолу нагоре; гл. 4-та, последните 4 реда).

     

    1.1.2. Втората световна война – налага идеята, че бъдещето е в опасност, човечеството не върви към по-добри дни, а към неизвестността и разрухата (гл.1-ва, стр. 195, 3-ти абзац; гл.12-та, първите два абзаца и последният). Нещо объркано и неестествено има във времето на подмяна на човешките ценности. Символ на това е шокиращата сцена на танцуващите войници негри в снежния ден. Неестествен е този празник, в който тържествуват само победителите, а радостта им кара сърцата на победените да тръпнат от ужас. Тъжно и страшно е, че в тези дни на изпитания човешкото достойнство е забравено, единствено мисълта за оцеляване ръководи хората (гл. 12, стр 2321 трети абзац). Войната ограбва и победените, и победителите.

     

    2. Разказвателният модел – защо авторът избира сложния начин да предаде историята на своите герои чрез трима разказвачи? – не за постигане на „различни оценъчни позиции, чиито носители ...са отделните разказвачи”, а за предаване на „различна наблюдателна перспектива” е избран такъв подход.

     

     

    2.1. Чрез първия разказвач – младия човек – се откроява едната линия в действието в съпоставката между минало и настояще, налага се идеята за повторяемост на събитията.

     

    2.2. Учителят е другият разказвач в повестта. През неговите очи са предадени и първата съдбовна среща между двамата влюбени, и съдбовният край на любовта им. Разказът му придава достоверност на случилото се.

     

    2.3. Но самата вълнуваща любовна история е предадена чрез всевиждащия разказвач.

     

    3. Свободен човек ли е Елисавета преди съдбовната среща с любовта?

     

    3.1. Началото на повестта разкрива героинята като жена, която се разделя с младостта, без да познава празниците на сърцето (гл.1-ва, стр.202, 6.ти абзац, първите три изречения от последния абзац). Елисавета изпитва отегченост и умора от живота, измъчвана от безперспективността. Единственото, което може да очаква от бъдещето, е старостта. Годините й са преминали в монотонно и сиво ежедневие без катаклизми.

     

    3.2. Съдбовния избор в живота си Елисавета е взела, водена от дълга към рода. В родовата общност критерии за успялост в живота са осигуреността и спокойствието (гл. 1-ва, последните два абзаца; гл.3-та, стр.209, втори абзац). Момичето, ползващо се с уважение сред съгражданите си, е привлечено от блясъка, показността, суетността на света на висшия обществен слой. ( гл.7-ма, стр.219, последните 5 реда). Гордостта и желанието да съхрани достойнството си, са накарали Елисавета да вземе съдбовното решение. Слуша не сърцето си, а разума си и затова като следствие идват самотата и преждевременната старост. Егоизмът й е бил водещ във взетото решение. Тя не може да бъде определена като жертва на родовия морал, защото решениетой е доброволно. Елисавета е затворена в своя дом – клетка. Липсата на деца засилва усещането за ненужност, малоценност. Животът, сив , еднообразен, скучен, носи само постепенна духовна смърт. Единствената утеха е, че не познава нещастието на другите. Но това не може да я направи щастлива. Извод: Героинята извършва престъпление спрямо самата себе си. Сама си отнема правото на свобода и щастие. Попада в оковите на семейния живот, лишен от любов, от човешка близост. Накзанието е пропилян живот и наранена душа.